Не беше видял Филдинг да върши каквото и да е, и това беше проблемът на Марино. Начинът, по който мислеше за случилото се, предполагаше, че е забелязал нещо, и както обясних на Бентън, докато шофирахме насам, а после и на Марино по телефона, екстракцията на сперма не е по-различна от вазектомия, като оставим факта, че, по очевидни причини, с мъртво тяло подобна процедура се извършва още по-бързо и е още по-проста. Не е нужна локална анестезия, лекарят не трябва да мисли как се чувства пациентът, дали няма да съжали или да възникне друг някакъв емоционален отклик.
Малката пункция от едната страна на скротума, през която да вкара иглата в еякулаторния дуктус и да екстрахира спермата, беше единственото, което Филдинг е трябвало да направи. Щяло е да му отнеме само няколко минути. Отишъл е в хладилното помещение преди аутопсията, след като се е уверил, че наоколо няма никой и че е бил при тялото колкото се може по-скоро след настъпването на смъртта, което пък в ретроспекция би обяснило защо той преди всички останали беше забелязал, че мъжът от Нортънс Удс кърви. Първото, което Филдинг е направил в понеделник сутринта, след като е влязъл в сградата, е било да отиде в хладилното помещение, за да се сдобие с последното си недоброволно дарение на сперма. Именно тогава е забелязал кръвта на масата под трупния чувал. После бързо е слязъл по коридора и е уведомил Ан и Оли.
Ако през шестте месеца, докато бях в Доувър, някой е могъл да забележи, че става нещо подобно, то това е била Ан, казах на Марино. Тя така и не е обърнала внимание какво върши Филдинг, нито пък е имала представа, че става нещо нередно. Въз основа на намереното във фризера в избата и от разпилените по пода останки знаехме, че той е екстрахирал сперма от поне сто пациенти, вероятно за стотици хиляди долари, а може би и повече, в зависимост от тарифата, която е сложил, и от това дали е отчитал какво е в състояние да предложи семейството или заинтересованата страна. Полицаите наричаха „течно злато“ стоката, продавана на черния пазар от Филдинг — негово творение, а аз не можех да спра да мисля за Илай като за обект на неговия избор в качеството му на недоброволен донор, ако приемехме, че това е било намерението на Филдинг, макар че всъщност никога нямаше да узнаем.
Но до момента, в който Филдинг е отишъл в хладилното помещение вчера сутринта, там е имало само един мъжки труп, достатъчно скорошен, че да е подходящ кандидат за екстракция на семенна течност, и това е бил Илай Голдман. Другият труп е бил на възрастен мъж и би било крайно неправдоподобно да е имал близки, заинтересовани от покупката на негова сперма; третото тяло пък било на жена. Ако Филдинг беше убил Илай с инжекционния нож, дали би бил така безочлив и безразсъден, че да вземе сперма от младия мъж, и на кого се е готвел да я продаде, без самият той да се уличи? Подобен опит от негова страна би бил равнозначен на самопризнание за убийство.
Вероятността Филдинг да не е знаел кой е неидентифицираният мъртъв млад мъж, когато са го уведомили в неделя следобед, не ми излизаше от ума. Не си беше направил труда да отиде на местопрестъплението и в онзи момент не е имал повод да бъде заинтересован. Все така подозирах, че не е бил наясно, докато не е влязъл в хладилното помещение, а тогава е разпознал Илай Голдман. Все пак, поддържали са връзка помежду си. Може да е било заради наркотици и затова Илай да е носел един от пистолетите на Филдинг. Може Филдинг да е дал или продал глока на Илай. Със сигурност някой го е направил. Наркотиците, оръжието, а може би и още нещо. Само да имаше начин да надникна в мислите на Филдинг, когато е влязъл в хладилното помещение малко след седем вчера сутринта. Тогава щях да знам. Щях да знам всичко.
Отстраних висящата крушка от пътя си, за да не ударя твърдата качулка в нея, докато слизам по каменните стъпала с неудобния жълт костюм и грубите гумени ботуши.
По гърба ми се стичаше студена пот. Бях притеснена заради Бригс, заради евентуалната си среща с него; тревожех се и за хрътката на име Сок. Тревожех се за всичко, за което бих могла да се тревожа, най-вероятно, защото не бях в състояние да понеса онова, което щях да видя. Но така беше по-добре; колкото и да се оплаквах от Марино, той всъщност беше постъпил правилно. Не бих искала тялото на Филдинг да бъде пренесено в Центъра. Не бих искала да го видя в чувал върху стоманена носилка на колела. Марино ме познаваше достатъчно добре, за да знае, че ако имах избор, бих поискала да видя как е умрял Филдинг, да получа уверението, че всичко е било такова, каквото изглеждаше, и че установеното от Бригс при огледа на тялото няколко часа по-рано е същото, което съм видяла и аз, и че двамата с Бригс сме на едно мнение относно причината и начина на смъртта на Филдинг.