— Излишно е да воюваме повече — рече той. — Не и във войните, които двамата с теб познаваме, Кей. На прага сме на нов свят, в който нашите стари вражди изглеждат елементарни и човешки.
— Джак Филдинг не беше от този тип учени — отвърнах. — Той не произвеждаше тези пластири и навярно би реагирал крайно неохотно и смутено, ако някой му предложи наркотици, доставяни от нанороботи. Бих се изненадала, ако изобщо е знаел какво е наноробот или е имал представа, че внася в системата ни именно такова нещо. Сигурно си е мислил, че приема нова форма на стероид — дизайнерски стероид, нещо, което би му помогнало в бодибилдинга, би облекчило хроничните му болки от десетилетията претоварване, би му помогнало да превъзмогне старостта. Не понасяше мисълта, че остарява. Старостта не беше вариант за него.
— Е, сега вече няма нужда да се тревожи за нея.
„Да, определено.“
— Не приемам, че се е самоубил, понеже не е искал да остарее. Не приемам, че се е самоубил, и много силно се съмняваме, че го е направил.
— Разбрах, че си била в контакт с един от неговите пластири — каза после Бригс. — Съжалявам за случилото се, но иначе нямаше да знаеш останалото. Кей Скарпета дрогирана. Супер. Съжалявам, че не съм бил там, за да видя картинката.
Сигурно Бентън му беше казал.
— Ние се противопоставяме именно на това, Кей — каза Бригс. — Нашият храбър нов свят, който наричам невротероризъм, както и Пентагонът го е кръстил, е преизпълнен със страх. Побъркай ни и ще спечелиш. Побъркай ни и ние ще се самоубием, за да спестим излишното неудобство на лошите момчета. Дай на войниците ни в Афганистан опиум, дай им бензодиазепин, дай им халюциногени, колкото да притъпят отегчението, а после стой и гледай, като се качат на хеликоптерите, бойните самолети, танковете и разните там „Хъмви“-та. Стой и гледай какво става, като се приберат у дома пристрастени и умопомрачени.
— „Отуол“ — казах аз. — Ние разработваме подобно оръжие?
— Не ние. И не за подобни разработки Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната плаща милиони, по дяволите. Но някой в „Отуол“ го прави. И според нас този някой не е сам. Група супермозъци са се заели с експерименти, които не са нито одобрени, нито оторизирани и всъщност са крайно опасни.
— Допускам, че знаеш кои са те.
— Проклети хлапета — процеди той, все така загледан в яркия следобед. — Седемнайсет-осемнайсетгодишни, с коефициент на интелигентност извън класацията, преливат от ентусиазъм, но в крайна сметка дрънчат на кухо. — Той почука челото си. — Да не ти разправям за момчетата — по-специално, фронталните им лобове са съвършено неразвити; до двайсет — двайсет и петата им годишнина са полуизпечени като курабийки, и въпреки това — ето ги, пилеят време и енергия в нанотехнологичните лаборатории, забавляват се със свръхпроводимостта, роботиката и синтетичната биология, с каквото ти дойде на ум. Не можеш да им дадеш оръжие и да ги изпратиш в свръхзвуковите бомбардировачи, понеже ние си имаме правила. — Гласът му звучеше твърдо. — Имаме си структури, организации, командване, най-строг надзор, но какво си мислиш, че става на места като „Отуол“, където на дневен ред са не националната сигурност и дисциплината, а парите и амбицията? Проклетите високоинтелигентни хлапета като Джони Донахю и неговата шайка там пет пари не дават за Афганистан, Пакистан или Ирак. Кракът им не е стъпвал във военна база.
— Като оставим уроците по бойни изкуства на някои от тях, не виждам връзката на Джак с всичко това. — Небето е бездънно и с цвят на дълбок тюркоаз, а под него се надига синият океан.
— Забъркал се е с тях и според мен от непредпазливост се е превърнал в обект на научните им експерименти. Много добре знаеш как се развиват научните проекти и клиничните изпитания, само дето ние сме запознати със задачи, надзиравани от управителни съвети. Откъде, в такъв случай, ще намериш доброволци, ако си осемнайсетгодишен студент в Харвард или в някоя от инженерните специалности на Масачузетския технологичен институт към „Отуол“? Можем само да предположим, че Джак е създал контактите си или чрез спортния салон, или чрез таекуондо. На всички са ни до болка познати неговите пожизнени проблеми заради злоупотребата с наркотици, най-вече със стероиди, така че сега му се е наложило да си набавя еликсира на живота, фонтана на младостта чрез болкоуспокояващи пластири. Сто на сто обаче не е получил онова, за което се е пазарил. Нито пък Уоли Джеймисън, Марк Бишъп или Илай Голдман.