— Уоли Джеймисън не е работил за „Отуол“.
— Известно време е имал връзка с човек, който е работил там. Дон Кинкейд, още един от невротерористите там.
— Най-добрата приятелка на Джони Донахю — отбелязах. — А къде е тя сега? Имам чувството, че всички, които споменаваш, са мъртви. Освен нея. — Почувствах, че ме обзема паника.
— Води се изчезнала — каза Бригс. — Не се е появявала в „Отуол“ нито вчера, нито днес; предполага се, че е във ваканция.
— Разбира се.
— Точно така. Ще я намерим и ще разплетем останалата част от историята, понеже тя сто на сто може да я разкаже, след като специализацията й е в областта на наноинженерството, наномащабния химичен синтез. Научихме, че най-вероятно тя ръководи и разработката на противните дребни нанороботи, които някак си са се добрали до Джак Филдинг и са го превърнали в мистър Хайд, меко казано.
— Мистър Хайд. Същото каза и Ерика Донахю, че се е случило със сина й — напомних му. — Само че много се съмнявам Джони да е убил когото и да е.
— Той не е убил онова дете.
— Обвиняваш Джак за неговото убийство.
— Бил е извън контрол, надрусан — каза Бригс.
— А после е убил Илай. — Коментарът ми увисна във въздуха и аз се зачудих дали е прозвучал така кухо за Бригс, както и за мен. Чудех се дали е доловил колко сама не вярвам на собствените си думи.
— Осъзнаваш, че е заради дяволския свински грип. — Той все така не откъсваше поглед от яркия ден иззад старото прашасало стъкло. — Ако биологичният баща на доведената дъщеря не се беше разболял, Лиъм Салц не би имал честта да я заведе до олтара на сватбата й и нямаше да му се наложи в последния момент да пътува до Съединените щати, до Кеймбридж, до Нортънс Удс. И на Джак нямаше да му се наложи да прободе Илай с инжекционния нож.
— За да му попречи да разкаже на доктор Салц онова, което ти сега казваш на мен.
— Не можем да попитаме Джак, за съжаление.
— Навярно бих разбрала, ако Илай се е готвел да разкрие пред доктор Салц или някой друг, че Джак продава семенна течност, която краде от трупове. Това би могло да е мотив.
— Не сме сигурни какво точно е знаел Илай. Но той вероятно е разбрал за Джак и неговите наркотици и явно го е познавал достатъчно добре, че да притежава един от пистолетите му. Джак не се е зарадвал, предполагам, когато е разбрал от полицията в Кеймбридж, че мъртвецът е носел глок със заличен номер.
— Звучиш, сякаш Марино те е информирал. Разказал ти е тези неща, като че ли са неопровержимата истина по случая. А те не са. Те са само хипотеза. Не разполагаме с явни доказателства, че Джак е убил когото и да е.
— Знаел е, че е загазил. Поне това мога да кажа със сигурност — отвърна Бригс.
— Доколкото изобщо нещо може да се каже със сигурност. Съгласна съм, че ако не се е страхувал, че е загазил, не би взел глока от лабораторията. Въпросът ми е дали се е опитвал да прикрие себе си, или някой друг.
— Много добре е съзнавал, че ние ще възстановим серийния номер и ще проследим пистолета до него.
— „Ние“ — повторих. — Напоследък често чувам тази дума.
— Зная какво изпитваш. — Бригс положи ръце на перваза на прозореца и се приведе напред, сякаш го болеше кръстът. — Мислиш, че се опитвам да ти отнема нещо. Вярваш в това. — Той се усмихна тъжно. — Миналата есен капитан Авалон беше тук.
— Офицер от толкова нисък ранг? За да не събуди подозрения?
— Именно. Да изглежда неангажиращо, сякаш съвсем случайно е наминала на път за някъде другаде. Всъщност истината беше, че до нас стигнаха неща относно управлението на Центъра от твоя заместник, които не ни харесаха. Излишно е да ти обяснявам, че бяхме в правото си да защитим интересите си. Медицинските служби към Въоръжените сили имаха това право. Министерството на отбраната имаше това право, много хора имаха това право. Не беше нещо твое, че да го оставим да се срине.
— Изобщо не е мое — отвърнах аз. — Явно, още преди да започна, съм допуснала ужасна грешка…
— Не си допуснала ужасна грешка — прекъсна ме той. — Аз също нося вина. Ти избра Джак, или да бъдем по-точни, поддаде се на желанието му да се завърне; аз не реагирах, а трябваше. Трябваше категорично да се противопоставя на решението, което взе, въпреки нежеланието си да оспоря избора ти. Мислех си, че след четири месеца ще си у дома, и честно казано, не си представях хаоса, който този човек е в състояние да сътвори за толкова кратко време, но той се е забъркал с шайката от лаборатория „Отуол“, започнал да взема наркотици и се оплел.