— Никога вече няма да се изгубиш — уверих го, когато се върнахме в колата, понеже не исках да водя разговора в присъствието на публика.
Жената, която отговори, поздрави кратко, а аз й обясних, че се обаждам заради куче с микрочип с нейния номер.
— Значи е някой от нашите питомци, които сме спасили. — Говореше с подчертан южняшки акцент. — От Бирмингам, най-вероятно. Имаме много оттам, след като се оттеглят от състезанията. Как се казва?
Отговорих й.
— Черно-бял, петгодишен.
— Да, точно така.
— Добре ли е? Не е ранен, или нещо такова? Не е бил малтретиран?
— Спи, свит на кълбо в скута ми. Добре е.
— Сладурче. Ама те всички са такива. Хубавото при него е, че е толерантен към котки и малки кучета, разбира се добре с деца, стига само да не му дърпат ушите. Ако ме изчакате, ще погледна в компютъра дали няма да намеря къде и с кого би трябвало да е. Помня, че го взе една студентка, но не се сещам за името й. Някъде от север. Да не се е изгубил? А вие откъде се обаждате? Зная, че беше обучен и социализиран, справи се с програмата наистина блестящо. Може да сте сигурна, че имате прекрасно куче. Собственичката му трябва да не е на себе си, задето го е изгубила.
— Обучен и социализиран? — попитах и се замислих за собственичката на Сок. Студентка. — Каква програма? Да не би вашата група да организира някаква програма, която подготвя хрътки за придружители в старчески домове или болници?
— В затвори — отвърна тя. — Миналия юли е бил освободен от надбягвания и е преминал деветседмична програма, в която всъщност възпитатели са самите затворници. В случая той е бил изпратен в Чатам, Савана, Джорджия.
Спомних си разказа на Бентън за жената, затворена в институция в Савана; за терапевта с обвинение в блудство с Джак Филдинг през годините на проблемното му детство, когато бил изпратен в някакво ранчо недалеч от Атланта.
— Свързахме се с тях, понеже те вече обучаваха следови кучета, които откриват взривни вещества, и решихме да видим дали няма да поискат да свършат нещо по-човешко, с повече топлина — каза жената, а аз включих високоговорителите и увеличих звука. — Например, да приберат някое от тези сладурчета. Затворничките се учат на търпение и отговорност; виждат какво означава да обичаш безусловно, а хрътките са научават да изпълняват команди. Както и да е. Изгубено чорапче е бил обучаван от затворничка в Чатам, която е заявила, че иска да го вземе, когато излезе, но се опасявам, че това няма да стане толкова скоро. Взело го е препоръчано от нея лице — младата жена от Масачузетс. Можете ли да запишете?
Продиктува ми името на Дон Кинкейд и няколко телефонни номера. Адресът беше в Салем — онзи, от който идвахме току-що, домът на Джак Филдинг. Силно се съмнявах, че Дон Кинкейд е живяла там непрекъснато, но не беше изключено да е наминавала често. Съмнявах се, че е живяла непрекъснато и с Илай Голдман, но може би той се е грижел за кучето й. Очевидно я е познавал, и двамата са били в „Отуол“, а аз помнех, че по думите на Бригс Дон Кинкейд специализирала в областта на химичния синтез и наноинженерството. За всеки специалист по наноинженерство би било детска игра да монтира в чифт слушалки скрити микроаудио- и видеозаписващи прибори. Най-вероятно е имала лесен достъп до слушалките и подвижното сателитно радио на Илай. Работела е с него. Кучето й е било в неговия апартамент, което говори, че е била гост и там. Може би е оставала за по-дълго. Или дори е имала ключ.
Брайс още беше в Центъра, когато се свързах с него и му казах да направи фотокопие на писмото на Ерика Донахю, преди да го предостави за лабораторно изследване, а също и да намери папката и да ми прочете телефонните номера. Записах ги и се поинтересувах какво става с ДНК анализите.
— Работим денонощно — отвърна Брайс. — Надявам се, че тази вечер няма да идваш насам. Върви да се наспиш.
— Полковник Пруит върна ли се в Доувър, или е в лабораторията?
— Видях го преди малко. Тук е с генерал Бригс. Още техни хора идват от Доувър. Е, те са и твои хора, предполагам…
— Свържи се с полковник Пруит и го помоли от мое име веднага, преди всичко останало, да пусне профилите от пишещата машина през Комбинираната система за ДНК индекс. Или може би вече са го направили? Той знае за какво говоря. Искам обаче и анализ за семейно родство. Искам проверка, за да изключим ДНК на Джак Филдинг и тест за доказване на родство през Комбинираната система за ДНК индекс с профила на една затворничка в Изправителния център в Чатам. Казва се Катлийн Лоулър. — Продиктувах му името буква по буква. — Многократно осъждана…