— Къде?
— Чатам, женския затвор близо до Савана, Джорджия. Нейната ДНК би трябвало да фигурира в базата данни на Комбинираната система за ДНК индекс…
— И докъде ще ни…
— Двамата с Джак имат дете, момиче. Искам тест за доказване на родство, за да проверим дали ще намерим съответствие с някоя от възстановените проби…
— Добре. Сега вече съвсем ме смути…
— Брайс. Вземи се в ръце и млъкни. И може би е по-добре да си водиш бележки.
— Да, шефе.
— Искам сравнителен анализ с моето ДНК и с това на Филдинг от покривното фолио. Искам го колкото се може по-скоро. Виж кой още може да е докосвал фолиото. Може някой да е изработил или да е подменил пластира, от който идва фолиото. Допускам, че в „Отуол“ снемат отпечатъци от служителите си и пазят информацията някъде във файл. На някое подсигурено място. Важно е да знаем кой точно е предоставил импрегнираните пластири. Полковник Пруит и генерал Бригс ще разберат за какво говоря.
После се обадих на Ерика Донахю, докато Бентън шофираше през Кеймбридж, по същите улици, по които Илай беше вървял за последен път със Сок в неделя на път към срещата с доведения си баща, за да разобличи „Отуол Технолъджис“ пред човек, който има възможност да направи нещо по въпроса.
— Желан гост, добре. Това колко чести посещения предполагаше? — попитах мисис Донахю, когато тя ми каза по високоговорителя, че Дон Кинкейд неведнъж е посещавала дома на семейство Донахю в Бийкън Хил и винаги е била желан гост там. Семейство Донахю я обожавали.
— На вечеря, или наминаваше просто така, особено през уикендите. Нали разбирате, при нея всичко става трудно. Постига всичко с усилие. Толкова злощастия са й се струпали. Майка й била убита в автомобилна катастрофа, после и баща й загинал трагично, забравих от какво. Такова прекрасно момиче, винаги беше толкова мила с Джони. Запознаха се, когато той започна работа в „Отуол“ миналата пролет, макар че тя е по-голяма и работи по докторска програма в Масачузетския технологичен; прехвърлила се там от Бъркли, доколкото си спомням. Просто невероятно умна, и толкова привлекателна! Откъде я познавате?
— Боя се, че не я познавам. Не съм я виждала.
— Единственият човек, близък с Джони, повярвайте ми. Наистина най-близкият човек, който някога е имал. Връзката им не беше романтична, макар да се надявах да стане такава. Но не мисля, че подобно нещо може да се случи. Струва ми се, че тя се вижда с още някого от „Отуол“ — някакъв учен, с когото работи там.
— Знаете ли името му?
— Съжалявам, но не мога да си го припомня; не съм сигурна и дали изобщо някога съм го знаела. Останала съм с впечатление, че той също идва от Бъркли, а после е дошъл тук заради Масачузетския технологичен институт и „Отуол“. От Южна Африка е. Дочух Джони да се позовава донякъде нелюбезно на провинциалиста „африканец“, с когото Дон се срещала. Нарече го и с още няколко прозвища, които няма да повторя сега. А преди това бил някакъв смотан спортист, според моя син, който малко ревнува…
— Смотан спортист? — повторих.
— Ужасно грубо изказване по адрес на човек, умрял така трагично. Но Джони е лишен от такт. Това е част от неговите странности.
— Знаете ли името на мъртвия човек?
— Не го помня. Онзи футболист, когото открили в пристанището.
— Джони обсъди ли случая с вас?
— Нали не намеквате, че синът ми има нещо общо с…
Спокойно я уверих, че не намеквам нищо подобно, и приключих разговора, когато ледът по покритата със сняг алея на Кеймбридж изхрущя под гумите на автомобила. В дъното, под огромния дъб, беше пристройката, превърната от нас в гараж с двойни дървени врати, които сега отразиха светлината на фаровете.
— Чу ли? — попитах Бентън.
— От това не следва, че Джак не го е направил. Не значи, че не е убил Уоли Джеймисън, Марк Бишъп и Илай Голдман — отвърна той. — Трябва да сме предпазливи.
— Разбира се, че трябва да сме предпазливи. Ние винаги сме предпазливи. Нищо от това ли не ти беше известно?
— Не мога да ти разкрия споделеното от пациент. Но да го кажем по следния начин: Казаното току-що от мисис Донахю е любопитно, а аз не съм твърдял, че съм предубеден относно Филдинг. Само съм на мнение, че трябва да сме предпазливи, понеже не знаем определени неща със сигурност. Но ще научим. Това мога да ти обещая. Всички търсят Дон Кинкейд. Ще подмина последната информация — каза Бентън.