Всъщност имаше предвид, че не можем да направим нищо или не бива да правим нищо, и беше прав. Не можехме да организираме хайка и да тръгнем да търсим Дон Кинкейд, която в момента най-вероятно беше на хиляди километри оттук.
Бентън спря колата и насочи дистанционното към гаража. Дървената врата се вдигна, светлината на фаровете проникна вътре и освети черното му порше с гюрук и трите празни места до него.
Паркира автомобила до спортната си кола, аз сложих каишката на дългия, тънък врат на Сок и му помогнах да слезе от скута ми, а после и от задната седалка, и го поведох към гаража, в момента много студен заради липсващото стъкло в дъното. Вървях със Сок по неравния под и гледах зейналия черен квадрат и заснежения заден двор. Въпреки тъмнината, успях да различа отъпкания сняг и множеството просеки. Съседските деца отново бяха използвали имота ни, за да минават напряко — това трябваше да престане. Имахме куче; щях да поискам и стена или ограда в задния ни двор. Щях да се превърна в свадливата, несговорчива съседка, която не допуска никого до имота си.
— Ама че ирония — изкоментирах пред Бентън, когато излязохме от пристройката на гаража и се отправихме по хлъзгавата заснежена алея в леденостудената, бяла, застинала нощ. — Реши да сложиш алармена система в гаража. А сега имаме някаква, която не работи и всеки може да влезе. Кога ще монтираме нов прозорец?
Вървяхме към задната врата и внимавахме къде стъпваме в хрущящия сняг, който определено не се харесваше на Сок. Сок вдигаше високо лапи, сякаш ходеше по горещи въглени, и целият трепереше. Вятърът люлееше тъмните клони на дърветата, нощното небе беше обсипано със звезди, а луната сияеше високо над покривите на Кеймбридж.
— Прецака се. — Той прехвърли торбата с покупките в другата си ръка и затърси ключа за входната врата. — Утре ще се погрижа да ги пропъдя оттук. Просто отсъствах известно време, а у дома трябва да има човек.
— Дали ще е проблем да направим ограда в задния двор заради Сок? Тогава ще можем да го пускаме навън, без да се страхуваме, че ще избяга.
— Нали не обичал да бяга? Сама ми го каза. — Бентън отключи вратата на остъклената веранда.
Зад нея се открояваха тъмните силуети на дърветата в Нортънс Удс. Сградата от дървени трупи с трислоен метален покрив тромаво тъмнееше на фона на небето. Нито един от прозорците й не светеше. Видът на Американската академия на изкуствата и науките ме натъжи и ми припомни за Лиъм Салц и мъртвия му доведен син. Зачудих се дали повреденият робот все още беше там някъде, заровен в снега и замръзнал; мъртъв, както се изрази Луси, понеже слънцето не го огрява. Но имах странното усещане, че някой го е намерил. Може би ФБР. Може би хората от Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната, от Пентагона. Може би Дон Кинкейд.
— Мисля, че му трябват ботуши — казах. — Има малки ботуши за кучета, а той има нужда от нещо подобно, за да не си нареже лапите в леда и замръзналия сняг.
— Е, в този сняг няма да стигне много далеч. — Бентън отвори вратата и алармата започна да писука. — Повярвай ми. Доста трудно ще ти е да го накараш да излезе в това време. Надявам се, че е научен да уринира на подходящите за това места.
— Има нужда и от няколко палтенца. Изненадана съм, че Илай, Дон или който и да е не са му купили палтенце. По тези места хрътките имат нужда от такова нещо. Тук наистина не е най-удачната географска ширина за една хрътка, но нещата са такива, каквито са, Сок. Сега ще те сгреем, ще те нахраним и всичко ще е наред.
Бентън въведе кода и рестартира алармата в мига, в който затвори вратата, а Сок се сви в краката ми.
— Ти запали камината, а аз ще приготвя напитките — казах на Бентън. — После ще стопля пилето с ориз, или пък треската с киноа, но не веднага. Цял ден е ял пиле с ориз и не искам да го разболея. Ти какво предпочиташ? Или може би да попитам, какво имаме у дома?
— Във фризера още има от твоите пици.
Запалих светлините. Витражът на стълбището тъмнееше, но си го представих отвън, грейнал от светлините на дома. Великолепна гледка. Представих си ярките, жизнерадостни сцени от френската провинция, когато извеждам Сок през нощта. Представих си, че играя с него през пролетта и лятото в пулсиращия от живот двор, а времето е топло, и това ми се стори успокояващо и елегантно. Живеех в покрайнините на Харвард и се прибирах от работа у дома, при старото си куче. Щях да посадя рози в градината отзад. Звучеше чудесно.