— Не искам никаква храна сега — каза Бентън и си свали якето. — Всяко нещо по реда си. Силно питие, моля.
Влезе във всекидневната, а ноктите на Сок потракваха по твърдото дърво, после килимите погълнаха шума, докато преминавахме от стая в стая на път за кухнята, където отново почувствах, че се притиска към краката ми, когато почнах да отварям шкафовете от тъмно черешово дърво над плотовете от неръждаема стомана. Следваше ме на всяка крачка и постоянно се притискаше в мен, докато вадех чашите, после и леда от фризера, след това — бутилката с много старо шотландско уиски, от най-доброто — двайсет и пет годишно малцово „Гленморанджи“, новогодишен подарък от Джейми Бъргър. Сърцето ме болеше, докато наливах напитките и мислех за разрива между Луси и Джейми, за вече мъртвите хора, за онова, в което Филдинг беше превърнал живота си, а сега и за смъртта му. През цялото това време беше вървял към смъртта, а после някой беше довел пътя му до неговия логичен завършек, беше наврял глока в лявото му ухо и бе дръпнал спусъка, най-вероятно, докато той е стоял до криогенния фризер, където беше съхранявал неправомерно придобитата семенна течност, преди да я предостави на съпругите, майките и любимите на мъже, умрели млади.
На кого Филдинг би се доверил дотолкова, че да го допусне до килера си, да сподели с него незаконния си рисков капитализъм, да му позволи да разполага с къщата на морския капитан и навярно с цялото му имущество? Помнех какво ми каза неговият бивш шеф от Чикаго. Коментарът, с който изрази радостта си, че Джак се премества в Масачузетс, за да бъде близо до семейството си, само че тогава той явно не е имал предвид Луси, Марино и мен. Всъщност, не е имал предвид никого от нас, дори не и настоящата му съпруга и двете му деца. Имах усещането, че шефът му говореше за някого, чието съществуване до онзи момент дори не подозирах, и че ако не бях дотолкова себична и егоцентрична, навярно подобна мисъл би ме споходила по-рано.
Съвсем типично за мен — да приема, че присъствието ми в живота на Филдинг е било от такова значение, а всъщност той изобщо не е мислел за мен, когато е говорил с бившия си шеф за своето семейство. Най-вероятно Филдинг е имал предвид дъщерята, плод на първата му любов; може би и жената, с която за пръв път е имал полов контакт — терапевтката от ранчото до Атланта, която родила дъщеря му, а после се отрекла от нея, както и от Филдинг. Генетично обремененото по думите на Бентън момиче, което би свършило в затвора, ако вече не е намерило смъртта си. А миналата година тя се е преместила тук от Бъркли; после и Филдинг дойде от Чикаго.
— Хиляда деветстотин седемдесет и осма — казах, когато влязох във всекидневната с вградени полици за книги и стари греди по тавана. Светлината беше приглушена, а огънят пращеше и тлееше в тухленото огнище, сред рояка искри от дънера, който Бентън разбутваше с ръжена. — Би трябвало да е почти на възрастта на Луси — около трийсет и една. — Подадох му чашата със скоч. Щедра порция, само с няколко кубчета лед. На светлината на огнището течността изглеждаше с меден цвят. — Мислиш ли, че е тя? Че Дон Кинкейд е биологичната му дъщеря? Понеже аз смятам така. И се надявам, че досега не си знаел за нея.
— Не знаех, уверявам те. Така е.
— Всъщност, ти наистина не обърна внимание на Дон Кинкейд, нито на детето на Филдинг от жената в затвора.
— Не. Но не забравяй колко бързо се развиха събитията, Кей. — Настанихме се един до друг на дивана, а Сок се намести в скута ми. — До миналата седмица Филдинг стоеше извън полезрението ни, поне що се отнася до нещо криминално; нещо, свързано с насилие. Трябваше обаче да се натъкна на всички тези проблеми, за да разбера за осиновеното дете. — Бентън сякаш беше леко раздразнен от себе си. — Зная, че в крайна сметка щях да разбера, а до този момент това не се беше случило, понеже не ми изглеждаше важно.
— В общата схема на нещата и по онова време не е било важно. Не се опитвам да те поставя на подсъдимата скамейка.
— От архивите, които прегледах, зная, че първия път бебето — момиче — е било дадено за осиновяване, докато майката била в затвора. От агенция за осиновяване в Атланта — каза той. — Не е изключено, подобно на някои осиновени деца, и тя да се е опитала да установи кои са биологичните й родители.
— Като вземем предвид интелекта й, навярно не й е било трудно.