— Това изобщо не е така; фалшифицирани са. Липсваше каквато и да е тъканна реакция на травмите. Всички са били послесмъртни. Всъщност, часове след смъртта, мисис Пиесте. Стореното на Нуни и Джоан се е случило дълги часове след смъртта им.
— Ако не е направен тест за наркотици, как можете да сте сигурна, че са им дали нещо? — продължаваше гласът й, а аз дочух звука от друга телефонна слушалка, която някой вдигна.
— Аз съм Едуард Пиесте — каза мъжки глас. — Присъединих се към разговора ви. Аз съм бащата на Нуни.
— Съжалявам за загубата ви. — Прозвуча неубедително и блудкаво. Щеше ми се да можех да намеря подходящите думи. — Съжалявам, че сте били излъгани и че аз допуснах това да се случи. Всъщност, сега няма да си търся оправдание…
— Разбираме защо не сте могли да разкажете за случилото се — прекъсна ме бащата. — Как сте се чувствали тогава; тайното споразумение между нашето правителство и онези, които са искали да запазят апартейда. Затова и Нуни започна работа по онзи документален филм. Не пускаха екипа в Южна Африка. И двете решиха да отидат като туристи. Голяма, мръсна тайна, укривана от нашето правителство, за да подкрепи зверствата там.
— Не беше кой знае каква тайна, Еди — чу се гласът на мисис Пиесте.
— Е, Белият дом държеше на благоприличието.
— Убедена съм, че са ви разказали за документалния филм, върху който е работила Нуни. Имаше такова бъдеще — каза ми мисис Пиесте, докато се взирах в снимката на дъщеря им, която не бих искала те да видят.
— За децата на апартейда — отвърнах. — Всъщност, гледах го, когато го излъчиха тук.
— Злините от господството на белите — рече тя. — От всяко господство.
— Пропуснах първата част от разговора ви — каза мистър Пиесте. — Чистех алеята от снега.
— Не ме слуша какво му говоря — каза съпругата му. — Мъж на неговата възраст да почиства снега! Дебела глава е. — В гласа й прозвуча привързаност. — Доктор Скарпета ме уведоми, че Нуни и Джоан са били упоени.
— Настина ли? Е, това все пак е нещо. — Гласът му прозвуча немощно.
— Отидох до апартамента няколко дни след смъртта им и възстанових събитията. Разбира се, било е постановка; местопрестъплението е било постановка — поясних. — В кухненския кош за отпадъци имаше кутии от бира, пластмасови чаши и бутилка вино от Стеленбош. Успях да запазя кутиите, бутилката и чашите, наред с други неща; изпратих ги до Щатите и ги дадох за анализ. Установихме високи нива на гама-хидроксибутират киселина в бутилката за вино и в две от чашите. Гама-хидроксибутиратът обичайно е позната като средство, което сваля всички задръжки и те оставя без спомени; често се използва при сексуално насилие.
— Настина ни казаха, че е имало изнасилване — каза мистър Пиесте със същия празен глас.
— Зная. Но нямаше физически следи от подобно нещо; никакви рани, освен инсинуираните и нанесените послесмъртно. Впоследствие тук, в Съединените щати, изследвахме намазките. Тестовете за сперма бяха отрицателни — отвърнах аз, вперила поглед в голите тела, привързани за столове, на които знаех, че жените не са седели, когато са били убити. Взрях се отблизо в снимките на трупните петна. Те говореха, че жертвите са лежали в легло с намачкани чаршафи поне дванайсет часа след настъпването на смъртта. Прегледах направените от мен, със собствения ми фотоапарат снимки на порезните рани. Едва бяха прокървили; и връзките почти не бяха оставили следи върху кожата, понеже садистите, стоящи зад всичко това, са били така невежи, че изобщо не са знаели какви ги вършат. Някой, нает или изпратен от правителството или военните да подправи бутилка местно вино и да покани жените да пийнат; навярно приятел, или те са го мислели за приятел, на когото да се доверят, а всъщност той е бил всичко друго, но не и това. Казах им и че серологичните тестове, които проведох, след като се завърнах, показват присъствието на мъж. По-късно, когато изисках ДНК анализ, получих профила на бял мъж, който така и остана неразкрит. Не можех да съм сигурна, че това е профилът на убиеца, но определено е бил някой, консумирал бира в апартамента — добавих.
Доколкото изобщо беше възможно да се възстанови каквото и да е, казах на семейство Пиесте, че след като Нуни и Джоан са били упоени до безсъзнание, убиецът ги е положил в леглото и ги е удушил с възглавница — поне това сочеше местоположението на кръвоизливите и другите наранявания, както поясних. После, по някаква причина, въпросното лице навярно е напуснало жилището. Може би се е завърнало по-късно с другите, замесени в заговора, или ги е изчакало на местопрестъплението — не знаех. Но до момента, в който били вързани, нарязани и обезобразени, жените вече са били мъртви от известно време. В това отношение нямах никакво съмнение.