— Добре, сменяме темата. Явно няма да отговориш на въпроса ми.
— Искам да го конкретизирам, да го реконструирам, но удрям на камък. Семейството е било в къщата. Градината не е голяма. Как е възможно никой да не види и да не чуе нищо?
Той се намръщи. Минахме покрай големия комплекс по боулинг, където се подвизаваше лигата на Марино. Как се казваше отборът му? „Безпощадните“. Новите му приятелчета — адвокати и военни.
— Мислех, че съм видял всичко, но просто недоумявам какво се е случило — пак повтори Бентън, защото не можеше или не искаше да ми каже какво се въртеше в главата му по адрес на Филдинг.
— Извършил го е човек, който е осъзнавал идеално какво прави — споделих подозренията си. Представях си с болезнена отчетливост детайлите на стореното от убиеца. — Човек, съумял да предразположи момчето, да го примами да направи каквото му казват. Може Марк да е мислил, че това е част от някаква игра, някаква измислица.
— Непознатият се е появил в двора му и го е увлякъл в игра, която е предполагала да си забиват гвоздеи в главата — или по-скоро да се преструват, че го правят — размишляваше Бентън. — Може би. Но непознат? Не зная. Разговорите с теб ми липсваха.
— Не е бил непознат, или поне не е изглеждал такъв в очите на Марк. Подозирам, че е бил някой, на когото той не е имал повод да не се довери — независимо какво са го помолили да направи. — Градях предположенията си на онова, което знаех за травмите му или за липсата на такива. — По тялото няма следи, че е бил ужасен или в паника, че се е опитвал да се съпротивлява или да избяга. Мисля, че по-скоро е познавал убиеца или по някаква причина е бил склонен да му сътрудничи. И на мен ми липсваха разговорите с теб, но ето — сега съм тук, а ти не говориш с мен.
— Говоря с теб.
— Тия дни ще сипя в питието ти натриев пентотал. И ще разбера всичко, което някога си крил от мен.
— Ако помагаше, бих отвърнал със същото. Тогава обаче и двамата много ще загазим. Не искам да зная всичко. И на теб не ти трябва. Най-вероятно на мен също не ми трябва.
— Четири следобед, трийсети януари. — Питах се дали е било тъмно, когато Марк е бил убит. — В колко часа е залязло слънцето онзи ден? Какво е било времето?
— В четири и трийсет е било съвсем тъмно, студено и облачно — каза Бентън, сякаш той разследваше случая и това беше първото, което е установил.
— Опитвам се да си припомня валя ли сняг.
— Не и в Салем. Изсипал се много дъжд заради близостта до океана. Водата затопля въздуха.
— Значи в двора на семейство Бишъп не са открити следи от стъпки.
— Не. В четири вече е падал здрач и задният двор е бил тъмен заради храстите и дърветата — каза Бентън, сякаш случаят наистина беше негов. — По думите на семейството мисис Бишъп, майката, излязла в четири и двайсет, за да извика Марк в къщата, но го намерила паднал с лице в листата.
— Защо приемаме, че е бил току-що убит, когато го е намерила? Очевидно резултатите от огледа на трупа няма да ни позволят да фиксираме четири часа като час на смъртта.
— Родителите си спомнят, че погледнали през прозореца приблизително към четири без петнайсет и видели Марк да си играе — казва Бентън.
— Да си играе? Какво точно означава това? На какво си е играел?
— Не зная. — Отново старият Бентън и присъщата му уклончивост. — Бих искал да говоря със семейството. — А аз подозирах, че вече го е направил. — Много детайли липсват. Играел си сам в градината, но когато майка му погледнала през прозореца в четири и петнайсет, не го видяла. Излязла, за да го прибере вкъщи, и го намерила, опитала се да го вдигне и да го накара да влезе у дома. Обадила се на 911 точно в четири и двайсет и три, била в истерия, казала, че синът й не се движи и не диша, че се притеснява да не се е задавил с нещо.
— Защо е помислила, че синът й може да се е задавил?
— Очевидно, преди да излезе да играе, сложил в джоба си някакви останали от Коледа бонбони. Фруктови. Последното, което му казала на вратата, било да не смуче бонбони, докато тича или скача.
Казах си, че точно такива детайли Бентън би научил от семейство Бишъп в личен разговор. Наистина имах чувството, че се е срещал с тях.
— И не знаем на какво си е играел? Бил е сам, бягал е и е скачал? — попитах аз.
— Запознах се със случая наскоро, след самопризнанието на Джони. — Бентън отново се опитваше да се изплъзне. По някаква причина не искаше да говори за това какво е правел Марк в задния двор. — По-късно мисис Бишъп казала на полицията, че не видяла никого наоколо, нищо не подсказвало нечие присъствие в имота им и че преди да откарат Марк в спешното, нямала представа, че е убит. Гвоздеите били забити докрай, косата ги скривала, нямало кръв. И обувките му липсвали. Носел маратонки „Адидас“, когато излязъл да играе. Те изчезнали и така и не се намерили.