— Трябва да погледнем нещата в ретроспекция. Опитвам се да си спомня името на детектива от Салем. — Толкова неща трябваше да свърша, толкова много бях пропуснала. Почти не знаех откъде да започна.
— Сейнт Хилеър. Собствено име Джеймс.
— Не го познавам. — Бях чужденец в собствения си живот.
— Убеден е във вината на Джони Донахю и се опасявам, че е само въпрос на време да повдигне срещу него обвинение в убийство първа степен. Трябва да действаме бързо. Прочете ли Сейнт Хилеър писмото на мисис Донахю до теб, нещата ще се влошат още повече. То само ще затвърди увереността му. Трябва спешно да направим нещо — каза Бентън. — Не би трябвало изобщо да ми пука, но съм загрижен, понеже Джони не е виновен, а никой съдебен състав няма да го хареса. Неадекватен е. Тълкува погрешно хората, те тълкуват погрешно него. Смятат го за коравосърдечен и арогантен. Смее се и се киска, когато няма нищо смешно. Груб е, безцеремонен е, а не го осъзнава. Цялата история е абсурдна. Гротескна. Навярно един от най-класическите примери за неверни признания, на които съм се натъквал.
— Защо тогава още е затворен в „Маклийн“?
— Има нужда от психиатрична помощ, но определено не би следвало да е в отделение с психичноболни. Такова е мнението ми, но никой не ме слуша. Може би ако ти поговориш с Рено и Сейнт Хилеър, поне теб ще послушат. Ще отидем в Салем и заедно с тях ще разследваме случая. И докато сме там — ще огледаме наоколо.
— А кризата на Джони? — попитах. — Ако вярваме на майка му. През първите три години в Харвард е бил добре, а после изведнъж се наложило да бъде хоспитализиран. На колко години е?
— Осемнайсет. Миналата есен се завърнал в Харвард, за да се запише в по-горен курс и бил видимо превъзбуден — каза Бентън. — Агресивен вербално и сексуално, все по-тревожен и параноиден. С разстроено мислене и разстроени възприятия. Симптоми, сходни с шизофрения.
— Наркотици?
— Никакви свидетелства. След самопризнанията му за убийство е подложен на преглед и резултатите са отрицателни; дори в косата му не са намерени следи от наркотици или алкохол. Приятелката му Дон Кинкейд е в Масачузетския технологичен институт; двамата с Джони работели по съвместен проект. Загрижеността й за него нараснала дотолкова, че накрая се обадила на семейството му. Това се случило през декември. После, преди седмица, Джони бил приет в „Маклийн“ с прободна рана в ръката и казал на психиатъра си, че е убил Марк Бишъп. По собствените му думи взел влака до Салем; носел в раницата си пневматичен пистолет с пирони. Казал, че има нужда от човешко жертвоприношение, което да го избави от злата същност, обсебила живота му.
— Защо пирони, а не друго някакво оръжие?
— Нещо, свързано с магичните сили на желязото. Повечето от тази информация е изнесена в новините.
Припомних си, че бях видяла в интернет нещо по повод дяволската кост, и го споменах.
— Именно. Така наричали желязото в Древен Египет — отвърна Бентън. — В някои магазини в Салем продават дяволски кости.
— Завързани заедно под формата на „Х“ и сложени в червени сатенени торбички. Виждала съм техни описания във връзка с някои вещерски практики. Не са същите пирони, обаче. Тези във вещерските магазини приличат повече на острие и са състарени. Съмнявам се, че са третирани с цинк или галванизирани.
— Смята се, че желязото предпазва от злосторни духове; оттук и изборът на железни пирони от Джони. Поне такова обяснение дава той. Всъщност казаното от него е съвършено банално; сама си се убедила, че това беше една от теориите в новините, в дните непосредствено преди самопризнанието му. — Бентън замълча, после допълни: — В твоята лаборатория изказаха предположение за черна магия, навярно заради връзката със Салем.
— Не ни е работа да изказваме предположения. Трябва да сме безпристрастни и обективни, затова не знам какво имаш предвид, като допускаш нещо подобно.
— Просто ти казвам какво обсъждахме.
— С кого? — Разбира се, знаех с кого.
— Джак винаги е бил непредсказуем. Сега обаче, изглежда, е изгубил напълно контрол над импулсите си — каза Бентън.
— Установихме, че Джак е проблем, с чието решение не би следвало повече да експериментирам. Какъв е проектът? — Върнах се към споменатото относно приятелката на Джони Донахю от Масачузетския технологичен институт. — И каква е специалността на Джони?