— Програмиране. От началото на миналата пролет се записал в „Отуол Технолъджис“ в Кеймбридж. Както посочва майка му, той е необичайно надарен в някои области…
— С какво се е занимавал? Какво е правил там? — Съзрях бетонната фасада, издигаща се като стената на язовира „Хувър“ недалеч от мястото, където автомобилът с ксенонови лампи ни следеше, преди да изчезне.
— Софтуерно инженерство за автоматични наземни превозни средства и свързаните с тях технологии — обясни разсеяно Бентън, понеже не знаеше ангажираността ми с автоматичните наземни превозни средства.
Неуправлявани от човек наземни превозни средства. Военни роботи от типа на ТООТО в апартамента на мъртвия мъж.
— Какво става тук, Бентън? — Бях потресена. — Какво, за бога, става тук?
7.
Бурята беше стихнала, вятърът духаше далеч по-умерено, беше се натрупал няколко сантиметра сняг. Движението по Мемориал Драйв беше натоварено; свикналите със зимите на Ню Ингланд жители на града не се влияеха особено от времето.
Вляво от пътя се виждаха покривите на Масачузетския технологичен институт и игрищата, покрити с дебел сняг; вдясно снегът се стелеше като дим над алеите за велосипедисти и навеса за лодки и се сливаше с мразовитата хладина на река Чарлз. По на изток, където реката се вливаше в пристанището, млечната нощ над Бостън беше осеяна с призрачни ъгловати силуети и петна светлина. Над Логан не летяха самолети; не се виждаше нито един.
— Трябва да се срещнем с Рено възможно най-скоро. — Бентън смяташе, че прокурорът на Есекс Пол Рено би следвало да е уведомен за вероятността около самопризнанията на Джони Донахю да има още нещо, както и за евентуалната връзка между харвардския абсолвент и мъртвеца в моята хладилна камера. — Дали обаче това не предполага намесата на Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната?
— „Отуол Технолъджис“ са финансирани от Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната. Но тук Агенцията за авангардни проекти няма пръст; също и Министерството на отбраната. Това е цивилно, частно производство с международно участие — отвърнах. — И несъмнено е в тясна връзка с правителството посредством значителни субсидии — субсидии от десетки милиони, а навярно и много повече след онова тяхно тромаво изобретение — ТООТО.
— Въпросът е, към какво друго е насочено тяхното внимание във връзка с тази ситуация?
— Нямам представа. Може би един поглед на място ще ни помогне да видим очевидното. — Ако трябваше да се върнем в Ханском, щяхме да минем на около миля от „Отуол Технолъджис“ и тяхната апаратура за изследвания на суперпроводимостта: внушителен автономен комплекс със собствена частна полиция. — Неутронна физика, най-вероятно, материалознание и неговото технологично приложение.
— Роботика — каза Бентън.
— Роботика, нанотехнологии, софтуерно инженерство, синтетична биология. Луси може да каже повече.
— Най-вероятно, доста повече.
— Със сигурност.
— Вероятно произвеждат някакви хуманоиди, за да не ни свършат никога войниците.
— Като нищо. — Не се шегувах.
— А Бригс определено е информиран относно робота в апартамента на това момче. — Бентън имаше предвид апартамента на мъртвеца. — От видеоклиповете. И какво още? Чудя се дали е подхвърлил нещо на Джак, дали му се е обадил и е дал с въпросите си сигнал за тревога?
Описах ситуацията и обстоятелствата около мъртвеца и записите, открити от Луси — същите онези записи, които Марино неправомерно беше изпратил по електронната поща на Бригс, преди да ги прегледам аз, а когато наистина имах такава възможност, го направих съвсем повърхностно, на път към частния терминал в Доувър. Разказах на Бентън за злополучния шестокрак робот, механизма за оперативно отстраняване на трупни останки, известен като ТООТО, в апартамента близо до вратата и му припомних разногласието, дори конфликта между мен и някои политици, най-вече Бригс, относно приложението на робота при извличането на жертви от сцената на бойните действия или където и да било другаде.
Описвах безсърдечието и ужаса на захранваната с бензин метална конструкция, звука като от електрически трион при всяко заравяне на робота в земята, за да открие ранени или мъртви хора, и ръкохватките, които ги захапваха като челюсти на огромна мравка.
— Представи си посланието, което изпраща подобен робот, ако умираш на бойното поле и другарите ти са изпратили това нещо — казах на Бентън. — Какво послание изпраща то на близките на жертвите, ако го видят в новините?