А вместо това, понеже бях обсебена от мисълта за Бригс, самата аз обсебих Бентън относно Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната. Не можех да подмина с лека ръка случилото се по-рано днес, случилото се преди десетилетия, нито пък последиците от него, които, както изглежда, щях да влача докрай. Той знаеше за онова тъмно кътче от миналото ми, до което не допусках никого, а част от мен нямаше да му прости, че навремето го създаде. Идеята да замина за Кейптаун беше негова. Този дяволски добър план беше негов.
— Той мина с хрътката покрай алеята до вас буквално минути преди смъртта си — разказваше Луси на Бентън, все така без да откъсва поглед от мен. — Ако не беше тръгнал, щеше да чуеш сирените. И сигурно щеше да се отправиш натам, за да видиш какво става и да събереш полезна информация за нас.
Гледаше към мен, сякаш не ме виждаше. Невъзможно беше да знае. Не й бях казвала; не бях казвала на Бентън, на Марино, на никого. Като оставим уликите у мен, всички документи бяха унищожени. И Бригс ми обеща същото преди години, когато напуснах поста на съдебен лекар при медицинските служби към Въоръжените сили и се преместих във Вирджиния, но и без неговите уверения вече знаех, че докладите са изчезнали. Луси нямаше комбинацията от сейфа ми, напомних си аз. И Бентън я нямаше. Никой я нямаше.
— Ако минеш през лабораторията ми — каза Луси на Бентън, — ще ти покажа видеоклиповете.
— Не си ги виждал — обърнах се към Бентън, защото не бях сигурна. Държеше се, сякаш не ги е виждал, но не бях сигурна дали и това не беше просто поредната тайна.
— Не съм — отвърна той; изглеждаше искрен. — Но бих искал, и ще го направя.
— Странно е, че те има в тях — обърна се Луси към него. — И къщата ви. Наистина е много странно. Останах шокирана, като я видях.
Човекът от нощната охрана седеше зад стъклена преграда; кимна ни, но не се надигна от бюрото си. Казваше се Рон. Беше огромен, мускулест тъмнокож, с късо подстригана коса и враждебен поглед. Изглежда, се страхуваше от мен, или пък беше твърде скептично настроен и очевидно инструктиран да проявява необщителност, независимо към кого. Можех само да гадая какви истории е дочул. Мисълта за Филдинг отново ме обсеби. Какво се е случило с него? В какво се е забъркал? Какви щяха да са негативите за това място?
Отидох до прозореца на охраната и хвърлих поглед към регистъра. От три часа насам бяха донесени три трупа: произшествие с мотоциклет, самоубийство с огнестрелно оръжие и неидентифицирано задушаване с найлонов плик.
— Тук ли е доктор Филдинг? — попитах Рон.
Пенсиониран военен полицай от Морската пехота, неизменно спретнат и горд в тъмносинята униформа със знамето на Съединените щати, нашивките на съдебномедицинските служби към Въоръжените сили и месинговата значка на нашия Център за съдебномедицинска експертиза, закачена за ризата му. Лицето му беше бдително и по него не мина и намек за топлота, когато отвърна иззад стъклената преграда, че не е виждал Филдинг. Ан и Оли бяха дошли — уведоми ме Рон, но освен тях нямало никой друг. Дори дежурният инспектор не бил тук. Джанел не била тук, информира ме той с по едно „г’спожо“ на всяка втора дума, сякаш да не ме остави да забравя колко хладно и преценяващо може да звучи „г’спожо, това“ и „г’спожо, онова“ и колко ми беше писнало от него в Доувър. Джанел работела от дома си заради времето, докладва Рон. Очевидно Филдинг й е позволил, макар че не би трябвало. Беше в разрез с установените от мен правила. Дежурните инспектори не работят от къщи.
— Ще бъдем в рентгеновата зала — казах на Рон. — Ако се появи още някой, можеш да ни намериш там. Уведоми ме за всеки друг, с изключение на доктор Филдинг, за да ти дам разрешение. Всъщност, навярно би трябвало да бъда уведомена и ако доктор Филдинг се появи. Знаеш ли, независимо кой е, уведоми ме.
— Ако доктор Филдинг пристигне, искате да ви се обадя, г’спожо. Да ви предупредя — повтори Рон, сякаш не беше сигурен какво имам предвид, или може би оспорваше думите ми.
— Определено — потвърдих аз. — Никой да не влиза без разрешение. Няма значение дали работи тук. До второ нареждане. Точно сега искам всичко да е наред.