— Може да не е цялото му име — обади се Ан. — Състезателните кучета обикновено носят много живописни имена, които им дават от кучешките ферми. Като Разбий ме, чорапче. Кърпено чорапче или С чорапи по паркета.
— Все й разправям, че трябва да се яви в някое телевизионно състезание — каза Марино.
— Не е изключено името му да е вписано в регистрите — предположих. — Нещо с „чорап“. В случай че не извадим късмет с микрочипа.
— А ако намериш скапаното куче?
— Разпространихме ли негови снимки? Имаме и материал за ДНК проби, нали? Още сега. — Бентън се взря настойчиво в трупа, сякаш разговаряше с него.
— Разпечатах снимката му днес сутринта, но засега нищо. Нищо в Интегрираната автоматизирана система за дактилоскопична идентификация. Нищо в Националната база за липсващи и неидентифицирани лица. Утре сутринта ще имаме данните от ДНК анализа и ще го пуснем през Комбинираната система за ДНК индекс. — Едрите ръце на Марино в латексови ръкавици поставиха линията под брадичката на младежа. — Все пак тази история с кучето е странна. Някой трябва да го е намерил. Мисля, че е добре да изнесем в медиите съобщение за изгубена хрътка. Може да ни се обадят.
— Нищо не бива да излиза от нас — отвърнах аз. — Точно сега стоим настрана от медиите.
— Да, правилно — каза и Бентън. — Не искаме лошите да разберат, че знаем за кучето, още по-малко пък, че го търсим.
— Лошите? — попита Ан.
— Какво друго? — Заобиколих масата и се заех с „голямото разследване“, както го наричаше Луси: внимателния оглед на тялото от глава до пети.
— Преди да го върнем в хладилника днес сутринта — каза Марино, без да спира да прави снимки, — проверих ръцете му за някакви следи; предварително събрах, каквото можах, дори от личните вещи.
— Нищо не ми каза за личните вещи. Само че по всичко изглежда, че не е имал такива — отвърнах аз.
— Пръстен с кръст, стоманен часовник „Касио“. Няколко ключа и ключодържател с верижка. Да видим какво друго. Двайсетдоларова банкнота. Малка табакера — празна, но взех проба за наркотици. Табакерата от видеото. За секунда можеш да я мернеш. Държи я точно след като стига Нортънс Удс.
— Откриха ли я? — попитах аз.
— В джоба му. Поне аз я намерих там.
— Значи я е извадил от джоба си в парка, а после пак я е прибрал преди настъпването на смъртта. — Припомних си видяното на айпада. Малката табакера в ръката в черна ръкавица.
— Бих казал, че трябва да търсим вариант за смъркане или пушене — каза Марино. — Готов съм да се обзаложа, че е марихуана. Не зная дали забеляза — обърна се той към мен, — но в пепелника на бюрото му имаше стъклена лула.
— Ще видим какво ще кажат от токсикохимичната лаборатория — отвърнах аз. — Ще направим тестове за алкохол и наркотици. Много ли трябва да чакаме?
— Ще говоря с Джо да ни изтегли най-отпред. — Ан имаше предвид главния токсиколог, когото доведох със себе си от Ню Йорк; всъщност, когото безсрамно откраднах от лабораториите по криминалистика на нюйоркската щатска полиция. — Ти си шефът. Трябва само да поискаме. — Тя срещна погледа ми. — Добре дошла у дома.
— Как изглежда кръстът и каква е веригата на ключодържателя? — попита Марино Бентън.
— Герб — разтворена книга с три корони. — Познавам кога Марино е щастлив, че е хванал Бентън неподготвен. Центърът за сертифицирана съдебномедицинска експертиза за него беше като хиподрум. — Никакви надписи, никакви фрази на латински, нищо такова. Нямам представа какви са кръстовете на Масачузетския технологичен институт и на Харвард.
— Не са като този, който описа — отвърна Бентън. — Може ли да го използвам? — Той посочи компютъра върху плота.
— Веригата от ключодържателя е от онези със стоманени пръстени, прикачени към облечена с кожа халка, която щракваш около колана си — продължи Марино. — Доколкото знаем, няма портфейл, няма дори мобилен телефон, а това вече ми се струва необичайно. Кой излиза на разходка без мобилен телефон?
— Извел е кучето на разходка, слушал е музика. Може би не е смятал да се бави и не е искал да говори по телефона — каза Бентън, докато пишеше нещо в търсачката.
— Ще ми помогнеш ли? — Обърнах тялото на дясната му страна и хвърлих поглед към Марино.
— Три корони и разтворена книга — промърмори Бентън. — Градски университет. Сан Франциско. — Продължи да пише. — Онлайн университет, специализиран в здравни науки. Възможно ли е онлайн университет да има абсолвентски пръстен?