— А къде е пътят на куршума? — попитах. — Нужен ми е по-добър контраст на междутъканните пространства. Искам да съм сто процента сигурна, че не сме пропуснали нищо, преди да го отворим.
— Ако за това ти е нужна помощта ми, мога да се обадя в болницата — предложи Бентън и отвори вратата.
Стори ми се, че бърза, но не знаех защо.
Случаят не беше негов.
— Искам да видя какво е намерила Луси. Ще хвърля поглед на видеоклиповете. Ще проверя и още едно-две неща. Нали мога да използвам телефона горе?
— Ще се обадя — обърна се Ан към мен, когато той тръгна. — Ще го уредя с „Маклийн“ и ще се погрижа за скенера.
На теория беше възможно този ден да настъпи. Затова отдавна вече имахме нужните уговорки със Здравния съвет, с Харвард и с неговия филиал — болница „Маклийн“, където разполагаха с четири магнита между 1,5 и 9 тесла. Преди време се бях погрижила да осигуря документацията за евентуална магнитнорезонансна образна диагностика в лабораторията по невроизобразяване в „Маклийн“, където Ан работи почасово като техник на магнитнорезонансния анализатор за психиатричните изследвания. Така я открих. Бентън я познаваше и ми я препоръча. Умееше да подбира хората, великолепно преценяваше характера. Трябваше да му позволя да състави екипа ми. Чудех се на кого ще се обажда. Не бях сигурна защо изобщо е тук.
— Ако искаш, можем да го направим още сега — каза Ан. — Не би трябвало да е проблем — там в момента едва ли има някой. Просто ще отидем до входа, ще го внесем, а после ще го изнесем.
В този час пациентите на психиатрията в „Маклийн“ не би трябвало да бродят из двора. Нямаше голяма опасност да се натъкнат на мъртвото тяло, докато го внасяха или изнасяха от лабораторията.
— А ако някой го е застрелял с водно оръжие? — Марино стоеше като закован пред торса, който се въртеше на видеоекрана. Извитите ребра проблясваха в бяло на триизмерното изображение. — Сериозно. Винаги съм чувал, че това е идеалното престъпление. Пълен с вода патрон навлиза в тялото като куршум, но не оставя следа.
— Не съм имала подобен случай — отвърнах аз.
— Но би могъл да възникне — каза Марино.
— Теоретично. А и входното отвърстие няма да е като това тук — отвърнах. — Да тръгваме. Искам да го изнесем, преди останалите да започнат да идват на работа. Почти полунощ е.
Ан кликна върху иконката „Инструменти“, за да снеме размерите, и ме информира, че ширината на раневия канал, преди да премине през диафрагмата, е 0,77 на 1,59 милиметра, а дълбочината е 4,2 милиметра.
— Това подсказва… — започнах аз.
— А в инчове? — прекъсна ме Марино.
— Предмет или нож с двойно острие, не по-широк от половин инч — поясних. — След като прониква в тялото приблизително на два инча, се случва нещо друго, което предизвиква дълбоки разкъсвания.
— Чудя се до каква степен отклоненията от нормата, които наблюдаваме, са ятрогенни — обади се Оли. — Дали не са причинени от опитите на парамедиците от спешното да го реанимират в продължение на двайсет минути. Навярно това е първият въпрос, който ще ни зададат. Да не пропускаме подобни неща.
— Невъзможно — възразих. — Освен ако Кинг Конг не е свършил работата на парамедиците от спешното. Както изглежда, този човек е бил прободен с нещо, което е оказало огромен натиск върху гръдния кош и е довело до масивна белодробна емболия. Сигурно е изпитал остра болка и след минути вече е бил мъртъв, както потвърждават и показанията на свидетелите — хванал се за гърдите и рухнал.
— Откъде е тогава всичката тази кръв впоследствие? — попита Марино. — Защо не е прокървил на място? Как, по дяволите, е възможно да не започне да кърви до обявяването му за мъртъв и по пътя дотук?
— Не зная отговора, но определено не е умрял в хладилната камера. — Най-после мога да го изрека с увереност. — Бил е мъртъв, преди да го докарат тук; бил е мъртъв още на местопрестъплението.
— Трябва обаче да докажем, че е започнал да кърви след настъпването на смъртта. А мъртъвците не започват да кървят като заклано прасе. Как да докажем, че е бил мъртъв, преди да го донесат тук? — настоя Марино.
— Пред кого трябва да го доказваме? — хвърлих поглед към него аз.
— Нямам представа на кого е казал Филдинг, понеже дори не знаем къде е в момента. Ами ако е казал на някого?
„Точно като теб“ — помислих си, но не казах нищо.