Обичайно не изпитвах подобни страхове, не и в степента, в която би следвало. Бях от старата школа съдебномедицински патолози — белязани от битки стоици, горди, че нищо не може да ги изплаши или отблъсне. Дори ларви, трупна течност или разложена плът — подпухнала, позеленяла и слузеста; нито пък СПИН или тревогите, които споделяхме сега сред фобиите и федералните разпоредби за всяко нещо. Помнех времето, когато обикалях наоколо без защитно облекло, пушех, пиех кафе и докосвах мъртвите пациенти, както би сторил всеки лекар. Голата ми кожа се допираше до тяхната, докато оглеждах някоя рана или контузия и правех измервания. Но никога не съм допускала небрежност по отношение на работното си място или хирургическите инструменти. Никога не съм била немарлива.
Не бих върнала иглата за трепанобиопсия за многократна употреба на хирургичната количка, без преди това да я изплакна с горещ сапунен разтвор. В моргите от моето минало постоянно се чуваше шуртенето на горещата вода в дълбоките метални мивки. Още от времето в Ричмънд, а дори и преди това, когато едва започвах в „Уолтър Рийд“, бях информирана относно ДНК и факта, че скоро тя ще бъде допусната в съда, ще се превърне в златен стандарт в съдебномедицинската практика и всичко, което предприемаме на сцената на местопрестъплението, на масата за аутопсии и в лабораториите, ще бъде поставяно под въпрос на свидетелското място. Замърсяването щеше да се превърне във върховно възмездие, и макар в съдебномедицинските центрове стерилизацията на хирургичните инструменти в автоклав да не беше рутинна практика, определено не захвърляхме инструментите на непочистени табли, само след повърхностно изплакване под струя течаща вода.
Вдигнах четирийсет и пет сантиметровия нож за дисекции и забелязах следи от засъхнала кръв по релефната дръжка от неръждаема стомана; забелязах и че острието е надраскано, нащърбено и изпъстрено с петна, вместо да е остро като бръснач и блестящо като полирано сребро. Видях кръв и по назъбеното острие на триона за кости; засъхнали петна кръв имаше и по макарата с петфиламентен навосъчен конец, и по една двойно извита ножица за игли. Вдигнах форцепсите, ножиците, разширителя за ребра, едно длето и гъвкава сонда. Бях поразена от лошото състояние на всичко.
Щях да изпратя есемес на Ан да облее с маркуч работното ми място и да измие всички инструменти, преди да проведем аутопсията на мъжа от Нортънс Удс. Цялото помещение за аутопсии трябваше да бъде измито от пода до тавана до края на първата седмица след завръщането ми у дома, реших, докато слагах нов чифт ръкавици и се приближавах до плота и голямото руло бяла хартия — касапската хартия, както я наричахме — прикрепена към стенния автомат. Откъснах дълга ивица и покрих една от масите за аутопсия насред залата, която ми се стори по-чиста от моята.
Сложих халат за еднократна употреба върху униформата си на съдебен медик от Военноморските сили, оставих връзките на гърба свободни и отново се обърнах към замърсеното си работно място. До стената стоеше голямата полипропиленова сушилня с твърди гумени колела и двойни прозрачни акрилови врати. Отключих я с кода, който въведох в дигиталната клавиатура. Вътре висеше тъмнозелено найлоново яке с бяла кожена яка, тъмносиня риза от деним, черни спортни панталони с джобове и чифт боксерки, окачени на закачалки от неръждаема стомана, а отдолу стояха кафяви кожени ботуши и сиви вълнени чорапи. Разпознах някои от дрехите от видеото, което видях; сега, когато ги гледах отново, ме изпълни безпокойство. Центрофужният вентилатор и високоефективните филтри с влакна за микроскопични частици издаваха ниско бръмчене. Вдигнах обувките и чорапите, но не открих нищо особено. Боксерките бяха от бяло памучно трико, с еластичен колан, но и по тях не забелязах нищо необичайно, никакви петна или дефекти.
Разстлах якето върху покритата с хартия маса и пъхнах ръце в джобовете, за да се уверя, че в тях няма нищо. Свалих фабричните етикети и започнах да си водя бележки. Яката беше от дълговлакнеста синтетична тъкан, покрита с кал, пясък и сухи кафяви листа, полепнали по нея при падането на мъжа на земята. Тежките плетени маншети също бяха мръсни. Тъмнозеленият найлон беше твърд и груб, устойчив и водонепроницаем, с черна влакнеста вата. Никоя от двете тъкани не можеше да бъде разрязана лесно, освен с много остро и здраво острие. Не открих следи от кръв по подплатата, нито около малкия разрез на гърба, за разлика от лицевия плат около раменете, ръкавите и гърба, който беше подгизнал и втвърден от кръвта, изпълнила дъното на трупния чувал, където мъжът е бил затворен и транспортиран до Центъра за съдебномедицинска експертиза.