Усетих твърдия скелет от жици и тънката прозрачна мембрана от нещо като пластмаса.
— Изкуствено. Любопитно. Какво всъщност е това и откъде го намери?
— Нали си чувала за светия Граал на малките летящи роботи?
— Признавам, че нищо не ми говори това.
— Години наред експерименти. Милиони и милиони долари, похарчени за изграждането на съвършения летящ робот.
— Не съм запозната. Всъщност, не разбирам какво имаш предвид.
— Снабдена с микрокамери и трансмитери за тайно наблюдение, всъщност за проследяване на хора. Или за улавяне на химикали, експлозиви или биологично опасни отпадъци. Експериментите са проведени в Харвард, Масачузетския технологичен институт, Бъркли и на още няколко места тук и зад океана — дори преди киборгите, преди насекомите с вградени микроелектромеханични системи, роботите с интерфейс на насекоми. Същите насекоми, които впоследствие започнаха да вредят на други живи организми — костенурки, делфини. Не е от звездните моменти на Агенцията за авангардни проекти към Министерството на отбраната, мен ако питаш.
Оставих крилото върху памучния тампон.
— Откъде имаш това нещо?
— Разтревожена съм.
— И двете сме разтревожени.
— Тази сутрин Марино го отнесе в идентификационната — Луси говореше за мъртвия мъж от Нортънс Удс, — а аз исках да му кажа за записващата система в слушалките, затова слязох по стълбите. Той снемаше отпечатъци от тялото и забелязах нещо, което ми заприлича на крило от муха, закачило се в яката на якето на момчето заедно с други боклуци — кал и мъртви листа, полепнали по него, когато е паднал на земята.
— И което не са разместили от спешна помощ, когато са разкопчали якето му — изкоментирах аз.
— Очевидно не. Беше закачено на кожената яка.
Държах лупа в чекмеджето на бюрото си. Включих настолната лампа; под ярката светлина увеличеното крило вече не изглеждаше естествено. Онова, което на пръв поглед приличаше на основа на крилото — там, където то се прикрепя към тялото, всъщност представляваше извита кукичка, а жилките, които пронизваха ципата, бяха блестящи жици.
— Въглеродна смес, вероятно, а всяко крило е снабдено с петнайсет кукички; наистина удивително — описа Луси това, което и аз виждах в момента. — Само по себе си крилото е активна полимерна рамка. Тя реагира на електрически сигнали и така крилата, които се сгъват като ветрило, пърхат много бързо, като на истинска муха. Исторически погледнато, летящите роботи са се издигали вертикално като хеликоптери и са политали като ангели. Това се превръща в един от основните дефекти в конструкцията им. Както и микромеханиката — нуждата да са автономни, но не и обемни — с други думи, вдъхновени от биологията, така че да имат нужната сила да се носят наоколо свободно, независимо от средата.
— Вдъхновени от биологията, като концептуалните изобретения на Да Винчи. — Чудех се дали си спомня изложбата, на която я бях завела в Лондон, и дали е забелязала плаката във всекидневната на мъртвеца. Разбира се, че го е забелязала. Луси забелязва всичко.
— Плакатът над кушетката — каза тя.
— Да, видях го.
— На един от видеоклиповете, когато слага каишката на кучето. Доколко показателно е това?
— Не съм сигурна защо трябва да е показателно.
— Е, аз имах възможността да изгледам записите по-внимателно от теб. — Типично за Луси. Нюансите, които разпознавах така категорично, както долавях неуловимите изменения в тъканта под микроскопа. — От същата изложба е — ти ме заведе на нея в „Кортуолд“. С дата от същото лято — спокойно каза тя, сякаш имаше нещо предвид. — Може да сме били там с него, ако и той е ходил, разбира се.
Това беше. Това имаше предвид Луси. Някаква връзка между мъртвеца и нас.
— Фактът, че има плаката, не означава, че е бил там — продължи тя. — Осъзнавам го. Във всеки случай, няма да издържи в съда — добави Луси с нотка на ирония, сякаш хвърляше камъни в градината на Джейми Бъргър, прокурорът, с когото все повече подозирах, че вече не поддържа връзка.
— Луси, имаш ли някаква представа кой е мъжът?
— Просто си помислих, че е странно съвпадение, ако е бил в онази галерия заедно с нас. Разбира се, не твърдя подобно нещо. Ни най-малко.
Всъщност не мислеше точно така. Виждах го в погледа й, долавях го в гласа й. Подозираше, че той може да е бил там едновременно с нас. Как беше възможно да стигне до подобно заключение по отношение на мъртвец, чието име не знаехме?