— Нали не разбиваш пак чужди компютърни системи? — Говорех направо, сякаш я питах дали пуши или пие, или може би за някакъв друг вреден за здравето й навик.
На няколко пъти вече ми мина през ум, че Луси би могла да намери начин тайно да проследи записаните видеофайлове до нечий компютър или сървър, независимо от местоположението му. За нея защитната стена, а и каквито и да било други защитни мерки, не бяха нещо повече от знак за ограничение на скоростта.
— Аз не съм хакер — отвърна тя простичко.
Казах си, че това не е отговор, но предпочетох да премълча.
— Само съвпадението ми се стори необичайно — той да е бил в Кортуолд заедно с нас — продължи Луси. — А си мисля, че най-вероятно има плаката, понеже някак си е свързан с изложбата. Сега може да се купят. Проверих. Но кой би си взел такъв, ако той или някой негов близък не е ходил?
— По онова време би трябвало да е дете, освен ако не е доста по-възрастен, отколкото изглежда. — Държах да подчертая това. — Беше през лятото на 2001 г.
Спомних си, че стрелките на часовника му бяха пет часа напред и съвпадаха с времето в тази част на света. Часовникът беше сверен съобразно времевата зона на Великобритания, а изложбата беше в Лондон. Това не доказваше нищо. „Съгласуваност, но не и достатъчна убедителност на уликите“, казах си.
— Изложбата беше точно от онези, които един малък буден изобретател би харесал — продължи Луси.
— Също като теб — отвърнах. — Мисля, че я обиколи четири пъти. Купи и лекциите на компактдиск: беше очарована.
— Ама че идея. Едно малко момче в галерията по времето, когато и ние сме били там.
— Казваш го, сякаш е факт. — Не бях склонна да се откажа от подобна мисъл.
— И почти десетилетие по-късно аз съм тук, ти си тук, а това мъртво тяло също е тук. Говори ми за шестте ръкостискания.
Бях изненадана, че се позовава на нещо, което и на мен ми беше минало през ума. Първо лондонската изложба, а сега и голямата мрежа, която всички ние изграждахме чрез взаимосвързаността на живота си.
— Така и не свикнах — каза Луси. — Да видя някого, а после той да се окаже убит. Не че си го представям като момче в лондонската галерия; не че в спомените ми има лице на някакво дете. Но може да съм стояла до него или дори да съм говорила с него. После винаги е трудно да приемеш, че ако знаеш какво предстои, си могъл да промениш нечия съдба. Или своята собствена.
— Бентън ли ти съобщи, че мъжът от Нортънс Удс е убит, или го разбра от някого другиго?
— Обменихме мнения.
— И ти му каза за летящите роботи, докато обменяхте мнения в лабораторията ти преди малко. — Това не беше въпрос.
Убедена бях, че е казала на Бентън за роботизираното крило от муха и всичко останало, което е намерила; че той трябва да знае. Беше категорична днес в хеликоптера, че, освен мен, той е единственият, на когото може да се довери сега. Макар че не се чувствах обект на особено доверие от нейна страна. Долових, че пресява информацията и подбира какво да предложи, а аз предпочитах да не премълчава нищо. Предпочитах да не се опитва да се изплъзне или да ме заблуди. Но ако бях научила нещо за Луси, то беше, че пожеланията нямат власт над нея. Бих искала да съм с нея до края на дните си, но това в никакъв случай не би я накарало да промени поведението си. По никакъв начин не би повлияло на поведението и постъпките й.
Угасих лампата и й върнах малката бяла кутийка.
— „Летят като ангели“? Какво имаш предвид?
— Артистичните интерпретации на летящи ангели. Знам, че си виждала такива. — Луси посегна към купчината листчета за бележки и химикалката, спретнато подредени до телефона. — Телата им са вертикални, подобно на вертикалните реактивни раници, и за разлика от насекомите и птиците, чиито тела остават хоризонтални при полет. Миниатюрните роботи летят вертикално като ангели, и това е един от недостатъците им; както и размерите им. Решението е за мен като откриването на Светия Граал. Надхвърли най-добрите и най-смелите ми очаквания.
Тя забързано скицира нещо и ми го показа: детска рисунка, подобие на кръст, понесъл се по въздуха. После продължи:
— Ако ти е нужно насекомо като обикновената домашна муха, което буквално да се залепи като муха на стената, откъдето да извършва скрито наблюдение, то трябва да прилича на муха, а не на миниатюрно тяло с прикачени криле, което стои изправено. В случай че ми предстои среща в Иран с Ахмадинеджад и нещо прелети вертикално наоколо, и пак вертикално се приземи на перваза на прозореца като микро Тинкърбел, мисля, че ще го забележа и ще стана леко подозрителна.