— Значи мога да разчитам, че Бригс не знае за това — посочих малката бяла кутийка върху бюрото си. — Нито капитан Авалон.
— Не виждам как би било възможно.
— Подслушва ли се кабинетът ми сега?
— Разговорът ни е съвършено поверителен — отвърна тя, но това не беше отговор.
— А Джак? Може би той знае за крилото? Е, ти, разбира се, не би му казала.
— Няма начин.
— Освен ако не му се е обадил някой, който се е интересувал от допълнителна информация. Или може би това е крилото?
— Искаш да кажеш, че убиецът може да се е обадил тук и да е попитал за липсващото крило? — попита Луси. — Наричам го така по ред причини, макар да не става дума за част от обичайния градински летящ робот. Би било глупаво. Би означавало, че този, който се е обадил, някак е свързан с убийството на мъжа.
— Нищо не можем да изключим. Случва се убийците да са глупави — отвърнах. — Ако са много отчаяни.
10.
Луси стана и тръгна към личната ми баня. Там, на плота, имаше автомат за кафе. Чух я как напълни контейнера с вода. После надникна в малкия хладилник. Беше почти един през нощта, снегът все така се сипеше като плътна завеса, а когато вятърът отвяваше малките снежинки към прозореца, звукът приличаше на почукване по стъклото.
— Пълномаслено мляко или сметана? — провикна се Луси през личния ми гардероб с душ. — Брайс е незаменима домакиня. Заредил е хладилника ти.
— Все така пия кафето чисто. — Започнах да отварям чекмеджетата на бюрото си едно по едно, без да съм съвсем сигурна какво точно търся.
Мислех за занемареното си работно място. За хората, които самоволно си вземат, каквото им хареса, независимо че нямат право на това.
— А защо тогава тук има и мляко, и сметана? — разнесе се отново високият глас на Луси. — „Зелена планина“ или „Черен тигър“? Има и лешник. Откога пиеш лешник? — Въпросите бяха реторични. Знаеше отговора.
— Не пия лешник — промърморих аз и заоглеждах моливите, химикалките, лепящите се листчета, кламерите, пакетчето ментови дъвки в най-горното чекмедже.
Беше наполовина пълно, а аз не дъвча дъвка. Кой харесва ментови дъвки и би имал повод да рови в бюрото ми? Не и Брайс. Беше прекалено суетен, че да дъвче дъвка, а ако го видех да го прави, не бих го подкрепила. Намирах за невъзпитано да се дъвче дъвка в присъствието на други хора. При това Брайс не би тършувал в бюрото ми без разрешение. Не би посмял.
— Джак обича лешник, френска ванилия — такива боклуци, и пие кафето с пълномаслено мляко, освен ако не е на някоя от своите високопротеино-пълномаслени диети — продължи Луси от банята. — Използва и истинска сметана, като тази. Допускам, че ако е имал гости, би си купил сметана.
— Никакви аромати, и моля те, направи го силно.
— И той като теб пие много кафе — разнесе се отново гласът на Луси. — Върху всяка ключалка тук има негови отпечатъци. А също и твои.
Чух как водата изригва през капсулата и се възползвах от звука, за да сложа край на този разговор. Отказвах да бъда въвлечена в жлъчни предположения относно пребиваването на Джак Филдинг в кабинета ми по време на моето отсъствие, както и за кафето, което е пил, дъвките, които е дъвкал, и бог знае още какви ги е вършил. Огледах се наоколо и ми се стори невъзможно. В кабинета ми нямаше следи от чуждо присъствие. Определено не изглеждаше така, сякаш някой е работил тук. Пък и какво ли би правил?
— Отидох до Нортънс Удс преди полицията на Кеймбридж. Нали знаеш, че Марино ги помоли да се върнат заради изтрития сериен номер на глока. Аз обаче стигнах там първа — говореше все така високо Луси от банята. — Тогава, разбира се, нямах представа къде точно е паднало момчето, къде е било намушкано — неща, които вече знаем. Без снимките от местопрестъплението не е възможно да разбереш точната ситуация. Можеш да се ориентираш само донякъде, затова разгледах тротоара.
Луси излезе от банята с димящо кафе в черни чаши със странния герб на службите за съдебномедицинска експертиза: чифт аса и чифт осмици — ръката на мъртвеца, картите, които държал Дивия Бил Хикок, когато го застреляли.
— Все едно да търсиш игла в купа сено — продължи тя. — Летящият робот навярно е наполовина по-малък от кламер. Колкото… ами, колкото обикновена муха. Без майтап.