Выбрать главу

— Това, че си намерила едно крило, не означава, че останалото трябва да е някъде там — напомних й, когато сложи кафето пред мен.

— И да е там, вече е счупено. — Луси отново седна. — Под снега, ако трябва да сме по-точни, и с едно отчупено крило. Но е много вероятно още да е живо, особено когато го изложиш на светлина, стига да не е с по-тежки повреди.

— Живо?

— Не буквално. Може би се захранва с микросоларни панели, а не с батерия, която вече би била изтощена. Попадне ли светлина върху него, фокусът става. Оттук тръгва всичко. Нашият малък приятел, какъвто и да е, си е част от бъдещето — шедьовър на микротехнологията.

— Как може да си сигурна, ако не си намерила по-голямата част от него? Само едно крило.

— Не е само крило. Ъгълът и подвижните стави ми подсказват различна летателна формация. Вече не е полет на ангел. А хоризонтален полет, като истинските мухи. Каквото и да е това нещо, каквато и да е функцията му, говорим за свръхавангардна технология, каквато не съм виждала досега. Нищо не е публикувано за него. Следя всички списания за техника онлайн, освен че проведох и няколко безплодни разследвания. Според индикациите, проектът е класифициран. Строго секретен е. Много се надявам останалата част от него да е някъде там, на земята, сигурно прикрита от снега.

— А какво търси в Нортънс Удс? — Пред очите ми изплува облечената в черна ръкавица длан, която се появи в кадър на скритите видеокамери, сякаш мъжът се опитваше да перне нещо.

— Точно така. Дали е било на него, или върху някой друг? — Луси държеше чашата с две ръце и подухваше в нея.

— И дали някой не го търси? Някой, убеден, че е там, или че ние знаем местоположението му — повторих. — Ставало ли е дума, че ръкавиците му липсват? Не забеляза ли нещо, докато беше на долния етаж, докато Марино снемаше отпечатъците? Жертвата, изглежда, е сложила ръкавици, когато е влязла в парка. Видях го във видеоклиповете и ми се стори странно. Предположих, че е умрял с ръкавиците, но къде са те сега?

— Това е интересно — каза Луси.

Не можех да преценя обаче дали вече знае за липсващите ръкавици. Не можех да кажа и какво знае и дали не лъже.

— Не бяха в парка, когато обиколих там вчера сутринта — информира ме тя. — Бих забелязала чифт черни ръкавици, ако от бърза помощ, транспортната служба или полицията случайно са ги забравили. Разбира се, това би могло да се случи и някой, който случайно е бил там, да ги е взел.

— На видеоклиповете човек с дълго черно палто минава наблизо, непосредствено след като мъжът пада на земята. Дали е възможно онзи, който го е убил, да се е промъкнал само за да вземе ръкавиците?

— Искаш да кажеш, че може да са сензорни ръкавици, каквито използват в схватки — с вградени датчици, част от мобилни компютърни системи или роботи — каза Луси, сякаш това беше най-естественото нещо, което можеше да ти мине през ума, когато става дума за чифт липсващи ръкавици.

— Просто се чудя защо тези ръкавици трябва да са толкова важни за някого, че да ги вземе. Ако това се е случило — отвърнах.

— Ако са били с вградени сензори и чрез тях е контролирал летящия робот. При положение че роботът е бил негов, ръкавиците са от изключително значение — каза Луси.

— Не попита ли за ръкавиците, когато беше долу с Марино? Не ти ли хрумна да провериш ръкавиците или облеклото за вградени сензори?

— Ако имах ръкавиците, можех да се надявам на далеч по-големи шансове да намеря летящия робот, когато бях в Нортънс Удс — каза Луси. — Но не разполагам с тях; не зная и къде са, в случай че това ме питаш.

— Питам, понеже уликите биха изглеждали другояче с тях.

— Не зная, честно! Нямам доказателства, че ръкавиците са сензорни — но и да са, като се вземат предвид другите факти, не би било изненадващо. Както и предвид неговата реплика на видеоклипа непосредствено преди смъртта му — замислено допълни тя, или може би вече сама беше стигнала до подобно заключение, но се опитваше да ме убеди, че подобна мисъл й е хрумнала едва сега. — Мъжът непрекъснато повтаря: „Хей, момче“.

— Допуснах, че говори на кучето си.

— Може би. А може би не.

— Казва и други неща, които не разбирам — припомних си аз. — „И на теб“ или „Пращаш ли?“, нещо такова. Възможно ли е летящ робот да разбира гласови команди?

— Напълно възможно. Тази част от записа е неясна. И аз го чух и си помислих, че е странно. Или пък не, ако е контролирал летящия робот. Ще го превъртя отново и ще видя какво мога да направя с качеството на записа.