— Да направиш?
— Вече внесох някои промени. Нищо не помогна. Би могъл да задава координати на летящия робот, което е съвсем естествено, щом става дума за апарат, който реагира на гласова команда. Би могъл да му казва накъде да лети, например.
— Ако успееш да уловиш координатите на джипиеса, може би ще установиш и местоположението; ще откриеш къде е.
— Много се съмнявам. Ако летящият робот е управляван от ръкавиците, или поне частично от сензорите в тях, то тогава жертвата замахва с ръка в момента, в който е прободена.
— Точно така. И какво следва от това?
— Не зная, но не разполагам с летящия робот, не разполагам и с ръкавиците — каза Луси, без да откъсва поглед от мен. — Не ги открих, а определено ми се иска да бях.
— Спомена ли Марино, че не е изключено някой да ни е следил, след като с Бентън напуснахме Ханском? — попитах.
— Оглеждахме се за голямо превозно средство с ксенонови лампи и фарове срещу мъгла. Не казвам, че това означава нещо, но Джак има тъмносин линкълн „Навигатор“. Втора ръка, купи го миналия октомври. Не беше тук, затова предполагам, че не си го виждала.
— Защо му е на Джак да ни следи? Не знаех, че си е купил „Навигатор“. Мислех, че има джип „Чероки“.
— Заменил го е, предполагам. — Тя отпи от кафето си. — Не съм казала, че би те следил, или че го е направил. Че е бил достатъчно глупав да се залепи за бронята ти. Освен заради бурята и лошата видимост. Опашката може да е съвсем наблизо, ако въпросното лице не знае къде отива мишената. Но не виждам какъв повод би имал Джак за тревоги. Естествено е да предположи, че ще тръгнеш насам.
— А имаш ли представа защо някой би се разтревожил?
— Ако този някой знае, че летящият робот липсва — каза тя, — определено ще го потърси и най-вероятно няма да си спести усилията да го намери, преди да е попаднал в ръцете на погрешните хора. Или на правилните хора. Зависи за какво говорим. Това мога да кажа, ако трябва да съдя по крилото. Ако то е причината да ви следят, не би трябвало да съм толкова уверена, че убиецът на това момче е намерил летящия робот. С други думи, той би могъл просто да липсва, или да се е изгубил. Навярно е излишно да ти казвам, че собствеността върху подобно свръхсекретно техническо откритие може да струва цяло състояние, особено ако някой съумее да открадне идеята и да се възползва от нея. Ако лицето търси и има основание да се страхува, че ще бъде намерено в тялото, може би ще поиска да види къде отиваш, с какво разполагаш. Може да помисли, че летящият робот е тук, в Центъра за съдебномедицинска експертиза, или пък че го държиш някъде другаде. Включително в дома си.
— Защо ще го държа вкъщи? Не съм била там.
— Когато си под прекален натиск, логиката няма думата — отвърна Луси. — Ако бях на мястото на човека, който търси робота, можеше да реша, че си инструктирала своя съпруг, бившия служител на ФБР, да скрие летящия робот у дома. Можеше да реша много неща. И ако летящият робот все още липсва, ще продължа да го търся.
Помня възклицанието на мъжа; гласът още звучеше в ушите ми. „Какво, по…? Ей!…“ Навярно изумената му реакция не е била провокирана единствено от неочакваната остра болка в кръста и огромното налягане върху гръдния кош. Може нещо да се е ударило в лицето му. Може да е носил сензорни ръкавици и изумената му реакция да е причината роботът да се е счупил. Представих си полета на микроскопичното приспособление, което мъжът перва с облечена с черна ръкавица длан и размазва върху яката на якето си.
— Ако някой носи сензорни ръкавици и търси летящ робот, преди да започне снеговалежът, възможно ли е да не го е намерил? — попитах племенницата си.
— Разбира се. Зависи от много неща. От сериозността на повредата, например. След като мъжът рухва, около него настъпва голяма суматоха. Ако е бил на земята, роботът би могъл да се повреди допълнително и да стане съвършено неуправляем. Или може да е паднал под нещо, да се е закачил на някое дърво, на храст, изобщо — на всичко.
— Допускам, че едно роботизирано насекомо би могло да се използва като оръжие. — Само изказах предположение. И понеже нямах представа каква е причината за вътрешните разкъсвания, бях склонна да приема всяка възможност.
— Именно — потвърди Луси. — В наше време почти всичко, което можеш да си представиш, е възможно.
— Каза ли ти Бентън какво видяхме на компютърната томография?
— Не разбирам как едно микромеханично насекомо може да предизвика подобни разкъсвания — отвърна Луси. — Освен ако жертвата не е била някак инжектирана с микроексплозивно приспособление.