Выбрать главу

— Не — отвърна тя, без да мигне и без да изглежда и най-малко притеснена.

— Понеже сега си тук — припомних й аз работата й за Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза, т.е. за мен, а това означаваше на отчет пред губернатора на Масачузетс, пред Министерството на отбраната и Белия дом. Отговорна бях пред много хора и се опитвах да й го подскажа. — Не мога да си позволя…

— Разбира се, че не можеш. Нямам намерение да те забърквам в неприятности.

— Нещата вече не опират до теб…

— Този разговор е излишен — прекъсна ме отново тя и очите й блеснаха. Толкова бяха зелени, че изглеждаха нереални. — Както и да е, той няма термални наранявания, нали? Никакви изгаряния?

— Не и такива, които да забележа. Няма.

— Добре. А ако някой го е пробол с модифициран харпун? Нали знаеш, като онези подводни харпуни с прикрепен към върха пълнител. И минимален, съвсем микроскопичен заряд с наноексплозив.

— Не ми прилича на това, което току-що видях. — Включих лаптопа си. — В този случай би изглеждало като контактна огнестрелна рана, но без абразионния отпечатък от дулото на оръжието. Дори да предположим, че е използван наноексплозив, а не огнестрелна амуниция на върха на копие или на подобен на копие връх, права си — щеше да има термална рана. Щеше да има изгаряния на входа, а и на подлежащите тъкани. Навярно допускаш, че нещо като летящ робот би могло да се използва, за да пренесе наноексплозива. И се опасяваш, че един или повече от онези, както ги нарече, учени — отстъпници, може да го е направил?

— Да достави. Да детонира. Наноексплозив, химичен препарат, отрова. Довери се на въображението си — такова приспособление е в състояние да извърши всичко.

— Трябва да прегледам записите от охранителната камера, на които трупният чувал тече. — Търсех из файловете в компютъра си. — Не е нужно да питам Рон за това, нали?

Луси въведе паролата си на системен администратор, която даваше пълен достъп до моето кралство.

— Няма нищо по-лесно. — Тя натисна един клавиш, за да отвори папката.

— Никой не може да влезе в папките ми без твое знание.

— Не и чрез виртуалното пространство. Не мога да съм сигурна обаче дали някой не е пребивавал във физическото ти пространство, още повече, че не съм тук непрекъснато. Всъщност, дори не съм тук през повечето време, понеже при всяка възможност работя дистанционно — каза тя, но не бях сигурна доколко можех да й вярвам, че не знае.

Всъщност, не й вярвах.

— Няма как някой да проникне в защитените ти с парола файлове — каза тя; в това вече вярвах. Луси не би го допуснала. — Между другото, можеш да контролираш охранителните камери, откъдето пожелаеш. Дори от айфона си. Трябва ти само достъп до интернет. Виж какво намерих. Запазих го във файл. Четири и четирийсет и две следобед. Толкова е било вчера, когато това е било уловено от една скрита камера във фоайето.

Тя пусна записа и увеличи звука. Видях двамата оператори в зимни палта, които бутаха носилка с черен трупен чувал по застлания със сиви плочки коридор на долния етаж.

Колелата прещракаха, когато двамата спряха с носилката пред хладилната камера. После видях Джанел — набита, с къса тъмна коса и неимоверно много, според мен, татуировки, които й придаваха вулгарен вид. Беше намерена и наета от Филдинг.

Джанел отвори вратата от масивна неръждаема стомана и до слуха ми стигна воят на втурналия се в помещението повей.

— Сложи го… — махна с ръка тя.

Забелязах, че е с яке — тъмното униформено яке с големи яркожълти букви „СЪДЕБНА МЕДИЦИНА“ на гърба. Беше в работен екип. Дори беше с бейзболната шапка на Центъра, сякаш се готвеше да излезе на студа, или току-що беше влязла.

— Тук, на тази маса? — попита я операторът и заедно с помощника вдигна трупния чувал от носилката. Чувалът се огъна, когато го повдигнаха. Тялото в него беше гъвкаво, както приживе. — По дяволите, кърви. По дяволите. Дано да няма СПИН, или нещо такова. Виж ми панталоните, обувките.

— На тази долу — посочи Джанел масата в хладилната камера и отстъпи встрани. Не я интересуваше, че кръвта капе от трупния чувал и цапа сивия под. Сякаш изобщо не я забелязваше.

— Джанел Великолепната — изкоментира Луси, когато видеозаписът неочаквано прекъсна.