— Какво, по дяволите, става на това място? — попитах, сякаш той знаеше, а аз не разбирах защо знае. Но имах усещането, че наистина знае, или сигурно просто ми се искаше да е така, понеже вече започвах да изпитвам отчаяние, паническо усещане, че падам, и всячески се домогвах до нещо, в което да се вкопча, за да се задържа.
— Черно и много силно. — Той седна и взе чашата. — И без лешник. Въпреки внушителните ти запаси.
— Джак все още го няма никакъв. Никой не е и чувал за него.
— Определено не е тук. Допускам, че се чувстваш така удобно в неговия кабинет, както и той се е чувствал в твоя — каза многозначително Бентън и едва сега забелязах как е облечен.
Преди беше със зимното си яке, а в рентгеновата зала, преди да тръгне към лабораторията на Луси, беше със свободен халат. Не бях забелязала с какво е облечен под връхните дрехи. Черни военни кубинки, черни военни панталони, тъмночервена фланелена риза, силиконов водонепроницаем часовник с луминесцентен циферблат. Сякаш очакваше да прекара известно време на открито, или на място, където ще са му нужни по-плътни дрехи.
— Значи Луси ти е казала, че той, изглежда, е използвал кабинета ми — рекох аз. — Нямам представа с каква цел. Но може би ти ще ме уведомиш.
— Излишно е някой да ми обяснява, че тук се вихрят хищнически инстинкти. Как му викаше Марино на това място? Центком? А може би е имал предвид само светая светих, или онова, за което се предполага, че е светая светих — твоя кабинет? Знаеш какво се случва, когато капитанът не е на кораба. Издигат пиратското знаме, питомците оглавяват лудницата, а пияниците — бара, с извинение за метафорите.
— Защо не ми каза нищо?
— Аз не работя в Центъра за сертифицирана съдебномедицинска експертиза. Нито за него. Само в определени ситуации ме канят тук като гост — рече той.
— Това не е отговор и ти го знаеш. Защо не се опита да ме защитиш?
— По начина, по който ти намираш, че би трябвало — каза той, понеже би било глупаво да допусна, че не ме е защитил.
— Какво е ставало тук? Може би ако поговорим, ще измисля как да постъпя. Зная, че Луси редовно те е информирала. А щеше да е много мило, ако някой държеше и мен в течение. Подробно, открито и непредубедено.
— Съжалявам, че си ядосана. Съжалявам, че пристигна у дома в ситуация, която те разстройва. Прибирането ти у дома би трябвало да е щастливо събитие.
— Щастливо? Как, по дяволите, би могло да е щастливо?
— Така се казва. Теоретично понятие. Като откритостта и непредубедеността. Мога да ти разкажа на какво съм бил непосредствен свидетел, какво стана при няколкото ми посещения тук за обсъждане на отделните случаи. Участвах в два от тях. — Той отклони поглед встрани. — Първият беше с футболния състезател от Бостънския колеж миналата есен, наскоро, след като Центърът пое федералните съдебномедицински случаи.
Уоли Джеймисън, двайсетгодишен, звездата защитник на Бостънския колеж. Трупът му бил намерен във водите на бостънското пристанище на първи ноември, призори. Причина за смъртта — загуба на кръв следствие на травма от удар с тъп предмет и множество порезни рани. Случай на Том Букър, един от моите съдебномедицински експерти.
— Джак не е работил по него — напомних му аз.
— Е, ако попиташ Джак, може да останеш с друго впечатление — информира ме Бентън. — Джак се отнесе към случая на Уоли Джеймисън, сякаш е негов. Доктор Букър отсъстваше. Това беше миналата седмица.
— Как така? Нищо не знам.
— Нова информация, искахме да говорим с Джак и той изглеждаше склонен да сътрудничи; можеше да предложи повече подробности.
— Искахме?
Бентън вдигна чашата с кафе, после промени намерението си и отново я остави върху гладкото бюро на Филдинг, насред всичките онези предмети, които той колекционираше.
— Мисля, че поведението на Джак трябваше да ни подскаже да приемем факта, че не е извършил аутопсията, само като техническа подробност. Случаят от националната футболна лига беше съвсем по вкуса на това подобие на свръхчовек, твоя заместник.
— Подобие на свръхчовек?
— Предполагам, че е било въпрос на лош късмет да се окаже извън града, когато са пребили и наръгали Уоли Джеймисън. Е, и Уоли не е извадил кой знае какъв късмет.
Отвлечен и убит на Хелоуин, според началните предположения. Местопрестъплението — неизвестно. Няма заподозрени. Липсват мотиви или някаква достоверна теория. Само предположения за инициация в сатанински култ. Атлет — звезда, превърнат в мишена. Задържан като заложник на някое потайно място, а после жестоко убит. Клюки от интернет и новините. Интрига, превърната в евангелие.