— Нямам представа какви ги е вършил в юношеството си — отвърнах. — Нямаме практика да провеждаме задълбочени проучвания за произхода на медицинския персонал, който наемаме. Всъщност, подобна практика изобщо не съществуваше, когато започвах, когато и той започваше. Не съм агент на ФБР — натъртих. — Не изравям за хората всичко, което мога, нито пък обикалям съседите с въпроси за детството им. Не разпитвам учителите. Не проследявам и кореспонденцията им.
Станах от бюрото на Филдинг.
— Макар че навярно трябваше да го направя. И навярно от сега нататък ще го правя. Никога обаче не съм го прикривала — продължих. — Никога не съм го защитавала по този начин. Признавам, че бях прекалено снизходителна с него. Признавам, че заглаждах поразиите, които правеше, или поне се опитвах да ги загладя. Но никога не съм прикривала нещо, което не би трябвало, ако това намекваш. Никога не бих проявила неетичност спрямо него, или когото и да е другиго. — „Вече не“, добавих наум. Веднъж го сторих, но това нямаше да се повтори и категорично не го бях правила за Джак Филдинг. Дори не и за себе си. Направих го заради по-висшите закони на тази земя.
Пресякох кабинета, измръзнала, изтощена и засрамена. Свалих престилката на Филдинг от закачалката върху вратата на гардероба.
— Нямам представа какво мислиш, че съм скрила от теб, Бентън. Нямам представа в какво или с кого се е забъркал той. Нито пък за неговите халюцинации, дисоциативни състояния или пропадания. Подобно нещо не се е случвало в мое присъствие, а дори да е, той никога не е споделял някаква информация.
Облякох престилката — беше огромна и излъчваше лек аромат на евкалипт — като „Викс“ или „Бен Гей“.
— Емоционално разстройство може би, с известен нарцисизъм и неконтролируеми изблици на гняв — продължи Бентън, сякаш нищо не бях казала. — Или може би това са обичайните медикаменти, към които прибягва, за да издържи на напрежението, бедното копеле. Но, меко казано, той не представя този Център добре — съжалявам, че съм принуден да оповестя истината на века, и вината не е на Дъглас и Дейвид, нито пък на лошия старт на Центъра миналия ноември, когато беше замесен в отвличането и убийството на Уоли Джеймисън. Можеш да си представиш каква информация стига до Бригс и останалите. Джак е на ръба да провали всичко, а това отваря пространство за авантюристи. Както казах, е предпоставка за хищнически инстинкти.
Застанах до прозореца и хвърлих поглед надолу към тъмната, заснежена улица, сякаш щях да намеря там нещо, което да ми помогне да си припомня коя бях. Нещо, което да ме подкрепи и утеши.
— Много поразии е сътворил — разнесе се гласът на Бентън зад мен. — Не зная доколко умишлено е било всичко. Подозирам обаче, че поне отчасти причина за тях са сложните му отношения с теб.
Снегът падаше под остър ъгъл, удряше прозореца почти хоризонтално и остро почукваше, като че ли тревожно и раздразнено тропаше с пръсти. Снегът по стъклото ме замая. Зави ми се свят от гледката.
— Това ли е всичко, Бентън? Сложните ми взаимоотношения с него?
— Трябва да разбера повече. По-добре аз, отколкото някой друг да те разпитва по този повод.
— Твърдиш, че всичко е съсипано заради нашите взаимоотношения. Че те са в корена на всяко зло. — Не се обърнах. Продължих да се взирам надолу, докато не издържах повече гледката на понесените от вихъра късчета лед, на пътя под мен, на тъмната река, на бурната зимна нощ. — Убеден си в това. — Търсех потвърждение на току-що казаното от него. Исках да разбера дали и нашата връзка е сред съсипаното.
— Просто ми е нужно да разбера всичко, което не си ми казала — отвърна той.
— Сигурна съм, че ти и останалите имате нужда да го разберете. — Сърцето ми биеше ускорено и гласът ми не прозвуча мило.
— Съзнавам, че миналото не може да бъде лесно разплетено. Представям си усложненията.
Извърнах се и срещнах погледа му. Онова, което видях в него, не бяха само прецеденти и мъртъвци, нито моят метежен офис или сбърканият ми заместник. Видях недоверието на Бентън в мен и в моето минало. Видях съмнението му в моя характер и в това какво съм за него.
— Никога не съм спала с Джак — казах му. — В случай че се опитваш да го установиш, за да спестиш неудобството някой друг да ми зададе този въпрос. Или може би си се разтревожил толкова за притеснението, което евентуално изпитвам? Няма такова. И не може да има, понеже не съм направила нищо подобно. Ако това се опитваш да ме попиташ, ето ти отговора. Можеш да го предадеш на Бригс, на ФБР, на главния прокурор или на когото щеш.