Виждах я. Подушвах я. Устата ми се изпълни със слюнка.
— Ето една тайна, която не съм споделяла с никого. Употребявах дъвките многократно. Дъвчех ги, после отново ги увивах в хартийката. С дни, докато не останеше никаква миризма.
Устата ми се изпълни със слюнка. Преглътнах няколко пъти.
— Спрях да дъвча дъвка, когато спрях да обикалям по къщите и да припявам „лакомство или пакост“. Виждаш ли, припомни ми нещо, за което не се бях сещала от толкова години, че е невероятно как въобще ми хрумна. Понякога забравям, че съм била дете. Че съм била глупава и наивна.
Ръцете ми трепереха.
— По-добре да не харесваш нещо, което не можеш да си позволиш, затова не свикнах с дъвката.
Цялата треперех.
— По-добре да не издаваш, че си с ниско обществено положение, особено ако си с ниско обществено положение. Виждал ли си ме някога да дъвча дъвка? Не. Това е белег за ниско обществено положение.
— Нищо у теб не говори за ниско обществено положение. — Бентън ме наблюдаваше внимателно, резервирано.
Виждах погледа му. Плашех го. Но не можех да се овладея.
— Много се постарах в този живот да не изглеждам от ниска класа. Не ме познаваше, когато започвах и нямах никаква представа за хората; хора с пълна власт над мен. Боготворях ги, но те се оказаха способни да ме въвлекат в неща, след които никога вече не се възприемаш по същия начин. После се погребваш като онова пулсиращо сърце на Едгар Алън По, макар винаги да знаеш, че то е там. А не можеш да кажеш на никого. Дори когато не спиш нощем. На никого не можеш да кажеш, че си на крачка от онова студено, мъртво сърце под дъските на пода и че ти си виновен то да е там.
— Боже, Кей!
— Странно е, че всичко, което обичаме, се оказва в непосредствена близост до нещо омразно и мъртво. — Хрумна ми просто така. — Е, не всичко.
— Добре ли си?
— Напълно. Напрежението ми идва малко в повече, но кой, по дяволите, не би се чувствал по този начин? Една улица дели къщата ни от Нортънс Удс, където вчера някой е бил убит; не е изключено този някой да е бил в Кортуолд по същото време, когато двете с Луси сме били там през онова лято преди единайсети септември, за който Луси смята, че е пълна инсинуация. И Лиъм Салц е бил в Кортуолд, като гост лектор. Тогава не успях да се запозная с него, но Луси имаше негов запис на компактдиск. Не си спомням точно за какво говореше.
— Не разбирам защо изобщо споменаваш за него.
— Заради един линк в мрежата, който по някаква причина Джак е разглеждал.
Бентън замълча. Все така не сваляше очи от мен.
— Двамата ходим в „Бискит“, когато съм у дома за уикендите; може би сме били там по едно и също време с Джони Донахю и неговата приятелка от Масачузетския технологичен институт. — Едва съумявах да следвам мисълта си. — Обичаме Салем, харесваме благовонните масла и свещите в магазините на Салем: същите магазини, в които се продават железните остриета, дяволските кости. Любимото ни място за излети в Бостън е досами кея, където на сутринта след Хелоуин е открито тялото на Уоли Джеймисън. Дали някой не ни следи? Дали някой не е уведомен за всичко, което правим? Какво е търсил Джак в Салем на Хелоуин?
— Стигнали са до тялото на Уоли с лодка, а не по кея — отвърна Бентън.
Не знаех откъде има тази информация.
— Всички тези неща са свързани. Ще кажеш, че живеем в малък град.
— Не изглеждаш добре.
— Сигурен си, че е било лодка. Имам чувството, че ме заливат горещи вълни. — Докоснах лицето си и притиснах бузите си с длани. — Божичко! Това ще е следващото. Толкова много неща не знаем още.
— По-съществен е фактът, че някой преднамерено е изхвърлил тялото на мястото, където акостират трийсетметрови катери с патрули на борда. — Бентън дебнеше всяко мое движение. — И където в ранни зори се събира помощният персонал, а паркингът е срещу кея. Всички тези хора излизат от колите си и виждат обезобразено тяло да плува във водата. Това е безочливо. Убийството на дете в задния двор на собствения му дом, докато родителите му са си вкъщи, е безочливо. Убийството на човек в Нортънс Удс в неделя по време на мач за Суперкупата, докато на същото място има ВИП сватба, е безочливо. Да направиш всичко това в нашия квартал е безочливо. Така е.
— Първо, ти знаеше, че това е лодка. Знаеше и, че става дума за ВИП сватба; не просто сватба, а ВИП сватба. — Не питах. Само констатирах. Не би го казал, ако не беше сигурен. — Защо Джак е бил в Салем? Какво е правил там? На Хелоуин и хотелска стая не можеш да наемеш в Салем. Толкова хора има, че няма как да минеш по улиците с кола.