— Сигурна ли си, че си добре?
— Мислиш ли, че е лично? — Сякаш бях обсебена от мисълта за това колко е малък светът. — Прибирам се у дома, и виж как ме посрещат. Всичката тази грозота, смърт, измами, лъжи, всичко това буквално се изсипва върху мен.
— Донякъде си права — каза Бентън.
— Е, много мило от твоя страна.
— Казах донякъде. Не напълно.
— Каза, че е лично. Искам да разбера как точно.
— Опитай се да се успокоиш. Дишай бавно. — Протегна ръка към мен, а аз се отдръпнах, за да не му позволя да ме докосне. — Спокойно, спокойно, Кей.
Отдалечих се от него, а той прибра ръката си в скута, където айфонът му просветваше в червено на всеки няколко секунди, когато пристигнеше ново съобщение. Не исках да ме докосва. Сякаш бях останала без кожа.
— Има ли нещо за ядене на това място? Мога да изпратя някого да донесе вечеря — каза Бентън. — Сигурно е ниска кръвна захар. Кога яде за последен път?
— Не. Точно сега не мога да ям. Ще се оправя. Защо каза „ВИП“? — чух се да питам.
Той отново сведе поглед към телефона си. Малката червена светлинка примигваше и алармираше.
— Ан — каза той и прочете съобщението, което току-що пристигна. — Пътува насам, ще пристигне след минути.
— Какво друго? Мога да сваля скенера тук. Дай да видим.
— Не го изпрати. Опитала се е да се свърже с теб. А ти, очевидно, не си при бюрото си. На сватбата е имало агенти под прикритие. Заради някаква ВИП персона, но очевидно не въпросната персона е имала нужда от закрила — каза Бентън. — Никой не е пазел именно онзи, който се е нуждаел от защита. Не знаехме, че ще се окаже наблизо.
Отново поех дълбоко дъх и се опитах да диагностицирам инфаркта, в случай че се появеше такъв.
— Агентите видели ли са какво се е случило? — „Маунт Обърн“ сигурно беше най-близката болница. Не исках да ходя в болница.
— Разположените при вратата не са гледали в онази посока и нищо не са видели. Забелязали хора да се суетят около него, когато паднал. Нямало причина да се заинтересуват от ставащото и останали по местата си. Били задължени да го направят. Пазиш ли някого, винаги оставаш на мястото си; в редки случаи имаш право да се отклониш.
Насочих вниманието си към тежестта в гърдите и учестеното си дишане. Бях изпотена и замаяна, но не усещах болка в ръцете. Нямах болки и в гърба. Нито в челюстите. Не, болката и инфарктът не предизвикват промяна в мисленето. Погледнах ръцете си. Държах ги пред себе си, сякаш можех да видя какво има върху тях.
— Когато видя Джак миналата седмица, миришеше ли на ментол? — Попитах. — Къде е той? Какво точно прави?
— Какво общо има ментолът?
— Пластири „Нуприн“ със силно действие, пластири „Бен Гей“, нещо от този род. — Вдигнах предпазната лента от бюрото на Филдинг. — Ако ги носи непрекъснато и вони на евкалипт или ментол, това почти винаги е знак, че пак злоупотребява с фитнеса. Опитва се да покаже чудеса в салона, в състезанията по таекуондо, и страда от хронични остри болки в мускулите и ставите. Стероиди. А когато Джак е на стероиди — какво да ти кажа… Това винаги е било прелюдия към други неща.
— Като се сетя за видяното миналата седмица, бих казал, че определено взема нещо.
Вече събличах престилката на Филдинг. Сгънах я спретнато и я сложих върху бюрото му.
— Можеш ли да легнеш някъде? — каза Бентън. — Мисля, че трябва да полегнеш. В стаята на дежурните на долния етаж? Там има легло. Не мога да те заведа у дома. Не можеш да отидеш там сега. Не искам да излизаш от този сграда. Не и без мен.
— Не искам. Няма да помогне. Само ще влоши нещата. — Влязох в банята на Филдинг и извадих кошчето за отпадъци изпод мивката.
Бентън се изправи, без да сваля поглед от мен. Натъпках сгънатата престилка в него и го върнах в банята. Застъргах лицето и ръцете си със сапун и гореща вода. Измих всеки милиметър от кожата си, която би могла да е влязла в контакт със защитната лента от джоба на престилката.
— Дрога — оповестих, когато седнах отново на стола.
Бентън също седна, но беше напрегнат, сякаш всеки момент щеше да скочи.
— Нещо трансдермално, което определено не е „Нуприн“ или „Мотрин“. Не зная какво точно, но ще установя — уведомих го.
— Защитната лента, която държеше.
— Освен ти да си отровил кафето ми.