— Чувстваш се по-добре — каза той и нежно докосна ръката ми.
Каквото и да бях поела, действието му беше минало. Искаше ми се часът да не е толкова ранен. Искаше ми се в лабораторията по аналитична химия да има някой, който да вземе проби от покривната лента на пластира, с която бях в контакт. Всъщност, може би първо да я погледне под електронен микроскоп, а после да направи изследване на спектъра чрез бързо преобразуване на Фурие и други трансформации, процеси или някакви детектори, които да установят съдържанието на обезболяващите пластири на Филдинг. Никога не бях вземала анаболни стероиди и нямах представа как се чувства човек от тях, но не бих допуснала, че е това, което почувствах на горния етаж. Не и с толкова бърз ефект.
Кокаин, кристали метамфетамин, ЛСД, всичко, което би попаднало в организма ми бързо през кожата. Все пак по-добре щеше да не е нито едно от тези, но откъде можех да знам какво е усещането? Не беше наркотик като фентанил — най-често нанасяният върху пластири опиат. От силно обезболяващи вещества като фентанил не бих се чувствала така, но все пак не бях сигурна. Не ползвах фентанил. Всеки реагира различно на различните лекарствени препарати, а неконтролираните вещества могат да бъдат замърсени с примеси и се предлагат в различни дози.
— Сякаш дойде на себе си. — Бентън отново ме докосна. — Как се чувстваш? Наистина ли си добре?
— Изтощена съм след това, каквото и да беше то. Но не бих се заела със случая, ако се чувствах и в най-малка степен замаяна — уверих го аз. — Ще дойдеш в залата за аутопсии, предполагам? — Вървяхме натам.
— Питие, нали? — Отново говореше за Лиъм Салц. — Случайно сте се срещнали в Си Ен Ен и той те е поканил на питие посред нощ. Не е съвсем нормално.
— Не съм съвсем сигурна как да приема това. Но не се чувствам поласкана.
— Сравняват репутацията му сред жените с тази на някои политици, които ще оставя неназовани. Как му казват днес? Сексуално пристрастяване.
— Е, щом мислиш така…
Подминахме рентгеновата зала и затворената врата със загасена червена лампа, понеже скенерът не работеше. Долният етаж беше празен и притихнал и се зачудих къде ли е Марино. Може би с Ан.
— Свързвал ли се е с теб оттогава? Кога беше това? Преди две години? — попита Бентън. — Или може би с някой от съмишлениците ти в „Уолтър Рийд“ или Доувър?
— Не, с мен не. Не зная за другите, освен че никой, ангажиран с въоръжените сили, не е почитател на доктор Салц. Не го смятат за патриот в достатъчна степен, което не е честно, ако анализираш какво казва всъщност.
— Проблемът е, че сякаш никой вече не разбира какво казва другият. Хората не слушат. Салц не е комунист. Не е терорист. Не е извършил предателство. Той просто не знае как да овладее ентусиазма си и да си затвори голямата уста. Но не се интересува от правителството. Или поне не се интересуваше.
— Внезапно се е заинтересувал обаче. — Допусках, че това е следващото, което Бентън ще ми каже.
— Вчера не е бил в Уайтхол. Не е бил дори в Лондон. — Бентън е изчаквал досега, за да ме уведоми. Стояхме пред затворените стоманени врати на залата за аутопсии. — Предполагам, че не си намерила тази подробност в интернет, докато си си играла на ези-тура с оставените от Джак следи върху листчетата — каза Бентън с тон, в който долових друг контекст. Намек за враждебност, но не насочена към мен, а по-скоро към Филдинг.
— Как можеш да си сигурен къде е бил Лиъм Салц? — попитах и в същия момент си спомних какво каза Бентън, докато бяхме горе. Нарече събитието в Нортънс Удс ВИП сватба и намекна за присъствието на някакви охранители. Агенти под прикритие, каза той, макар това да стана в момент, когато мислите ми не бяха толкова ясни, колкото би трябвало.
— Потърсих местопребиваването му. Добра посещаемост от публиката в Уайтхол — каза Бентън, сякаш е бил там. — Имал проблеми, някакъв семеен въпрос, и му се е наложило да напусне страната.
Мислех си за човека зад затворените стоманени врати. Човекът, чийто ръчен часовник е показвал лондонско време при смъртта му.
Човек, в чийто апартамент има робот стар модел, наречен ТООТО: същият робот, срещу който се обявихме двамата с Лиъм Салц в желанието си да убедим хората на власт да забранят неговата употреба.
— Затова ли Джак го е издирвал, затова ли е търсил Британския кралски институт на обединените служби по отбрана и сигурност, или каквото там е търсил вчера сутринта? — попитах и сканирах отпечатъка на палеца си, за да отключа залата за аутопсии.