— Питам се как ли се е случило това; дали са му се обадили и после е започнал да рови, или може би е знаел, че поради някаква причина е бил в Кеймбридж — отвърна Бентън. — За много неща се питам и се надявам скоро да получа отговор. Зная само, че доктор Салц е бил тук за сватбата. Сватбата на дъщерята на настоящата му съпруга, чийто биологичен баща е трябвало да я отведе до олтара, но се е заразил с мексикански грип.
— Изпратих ти есемес — обърна се Ан към мен.
Беше пред компютъра и екранът я обливаше в синьо сияние иззад водонепроницаемата преграда от неръждаема стомана с херметически запечатана, повдигната на клавиатура, удобна за работа за правостоящ. Зад нея, върху аутопсионна маса номер едно, която сега блестеше от чистота, беше мъжът от Нортънс Удс.
— Съжалявам — отвърнах разсеяно, понеже мислех за Лиъм Салц и се чудех кое, освен роботите, и в частност ТООТО, би могло да го свързва с мъртвеца. — Телефонът ми е в кабинета, а не бях там. Има ли други деца? — обърнах се към Бентън.
— Отседнал е в хотел „Чарлз“ — отвърна той. — В момента към него пътува човек. Ще разговарят. А на въпроса ти — да, има други деца. Има няколко свои и доведени деца от няколко брака.
— Исках да ти кажа, че не се чувствах удобно да качвам скенерите, които му направихме, за да ти ги изпратя по електронната поща — каза Ан. — Не знам с какво си имаме работа и реших, че известна предпазливост няма да е излишна. Сложи си нещо, ако ще останеш. — Последното беше адресирано към Бентън. — Нямам представа на какво е бил подложен, но не активира никакви алармени системи. Поне не е радиоактивен. Каквото и да е това в него, не е радиоактивно, слава богу.
— Надявам се, че в болницата всичко е било спокойно. Без инциденти — обърна се към нея Бентън. — Няма да остана.
— Охраната беше неотлъчно с нас на влизане и излизане, но така или иначе, не срещнахме никого — нито пациенти, нито персонал.
— Намерихте ли нещо в него? — запитах я аз.
— Следи от метал. — Облечената в ръкавица ръка на Ан се плъзна по клавиатурата и натисна мишката; и двете бяха наскоро импрегнирани с индустриален силикон.
От немарливото присъствие на Филдинг в залата за аутопсии нямаше и следа. Видях вода и голяма гъба в мивката на първа маса — моята маса. Хирургичните инструменти, прилежно подредени върху дисекционния поднос, блестяха. Забелязах и четка, каквато преди нямаше, и точило.
— Удивена съм — казах и се огледах.
— Оли — отвърна тя и отново натисна клавиша на мишката. — Обадих му се, той се върна и оправи залата.
— Шегуваш се.
— Не че не правихме подобни опити, докато ти отсъстваше. Но Джак работеше тук и свикнахме да стоим настрана.
— Как е възможно да има метал и компютърният томограф да не го е уловил? — Бентън я наблюдаваше, докато тя прехвърляше файловете, които беше изготвила в лабораторията по невроизобразяване. Търсеше изображенията от магнитния резонанс.
— Ако са наистина нищожни — обясних му, — ако са около прага на установимост или по-малки от 0,5 милиметра, и аз не бих очаквала да бъдат доловени от компютърния томограф. Затова искахме с магнитния резонанс да изключим подобна възможност; явно идеята е била добра.
— Макар и недотам добра, ако беше жив — каза Ан и отвори един файл. — Неочаквано е да намериш феромагнитен материал в жив човек — ще се усуче. Ще се движи. Подобно на металните стружки в очите на хора с опасни професии. Може дори да не подозират за тях, докато не си направят магнитнорезонансно изследване. Едва тогава ще разберат. Ако изобщо си направят такова изследване. Или ако имат пиърсинг, за който не ни казват. Вече ни се е случвало неведнъж. — Говореше на Бентън. — Или, пази боже, пейсмейкър. Металът се движи и се нагрява.
— Някакви предположения? — попитах я, защото не можех да си представя събитие или оръжие, което да причини картината на екрана.
— Ти ми кажи — отвърна тя, докато разглеждахме изображенията с висока резолюция на вътрешните поражения в мъртвеца — тъмна, безформена зона от необичайни кухини, които започваха непосредствено от голямата колкото илик за копче рана, и колкото по-надълбоко проникваха в органите и меките тъкани на гръдния кош, толкова по-слабо изразени ставаха.
— Заради магнитното поле и най-микроскопичните частици дават артефакти. Ето тук — показа тя на Бентън. — Тези тъмни очертания с неправилна форма, където сигналът не прониква. И виж отчетливия артефакт по раневия канал — онова, което е останало от раневия канал — понеже сигналът е рикоширал в метала. Оттук и изводът, че в него е имало някакви чужди феромагнитни тела.