Дребната фигурка внезапно се уголеми в мерника. Боби усети да я побиват хладни тръпки и увеличи пак.
Фигурата, преследваща шестимата пехотинци на ООН, не носеше скафандър. Нито пък беше човек в истинския смисъл на думата. Кожата ѝ бе покрита с хитинови плочки, приличащи на големи черни люспи. Главата бе страховита, поне два пъти по-голяма от нормалното и осеяна със странни израстъци.
Но най-смущаващи от всичко бяха ръцете ѝ. Прекалено големи за тялото и прекалено дълги за ширината си, те приличаха на излезли от детски кошмар. Това бяха ръцете на чудовището под леглото или на вещицата, промъкваща се през прозореца. Те се сгъваха и посягаха към нищото с неизчерпаема маниакална енергия.
Земните сили не атакуваха. Те отстъпваха.
— Застреляйте онова нещо, което ги гони — закрещя Боби, но никой не я чуваше.
Преди войниците на ООН да успеят да прекосят половинкилометровата линия, след която марсианците щяха да открият огън, съществото ги настигна.
— Ох, мамка му — прошепна Боби. — Мамка му!
То сграбчи един пехотинец на ООН в огромните си ръце и го разкъса на две, сякаш беше от хартия. Титано-керамичната броня се раздра със същата лекота като плътта в нея, върху леда се изсипаха късчета електроника и мокри човешки вътрешности. Останалите петима войници се затичаха още по-бързо, но преследващото ги чудовище почти не бе се забавило, докато убиваше жертвата си.
— Застреляйте го, застреляйте го, застреляйте го — изкрещя Боби и откри огън. Обучението ѝ и технологиите, вложени в бойния ѝ скафандър, я превръщаха в изключително ефикасна машина за убиване. Веднага щом пръстът ѝ натисна спусъка на вграденото оръжие, порой от двумилиметрови бронебойни куршуми се понесе към създанието с над хиляда метра в секунда. За по-малко от секунда тя изстреля срещу него петдесет куршума. То беше сравнително бавна мишена с човешки ръст, тичаща по права линия, а компютърът ѝ можеше да внесе балистични корекции, които да ѝ позволят да улучи предмет с размера на топка за софтбол, движещ се със свръхзвукова скорост. Всеки куршум, изстрелян от нея, попадна в чудовището.
Но това нямаше значение.
Куршумите го пронизаха, вероятно без дори да се забавят особено, преди да излязат. От всяка изходна рана вместо кръв излитаха черни влакна, които падаха на снега. Беше все едно да стреляш по вода. Раните се затваряха кажи-речи по-бързо, отколкото се появяваха; единственият признак, че съществото изобщо е било улучено, бе дирята от черни влакна, която оставяше след себе си.
А после то застигна още един пехотинец на ООН. Вместо да го разкъса, както бе направило с първия, се завъртя и метна напълно бронирания землянин — който тежеше сигурно петстотин кила — към Боби. Дисплеят ѝ проследи полета на войника и услужливо я информира, че той лети право към нея. По много плоска траектория. Което означаваше бързо.
Тя се хвърли встрани с цялата бързина, на която бе способен тромавият ѝ скафандър. Пехотинецът на ООН помете стоящия до нея Хилман и двамата се затъркаляха по леда със смъртоносна скорост.
Докато успее да се обърне пак към чудовището, то беше убило още двама земляни.
Целият марсиански строй откри огън срещу него, включително и голямото оръдие на „Йоджимбо“. Двамата останали войници на ООН се разделиха и хукнаха под ъгъл, опитвайки се да отворят пространство за стрелба на марсианските си колеги. Създанието бе улучено стотици, хиляди пъти. Но се закърпваше, без да спира да тича с пълна сила, като се забави малко само когато един от снарядите на „Йоджимбо“ избухна близо до него.
Отново на крака, Боби се включи в масирания обстрел, но това не помогна с нищо. Създанието се вряза в марсианския строй и уби двама пехотинци толкова бързо, че очите не успяваха да го проследят. „Йоджимбо“ се плъзна на една страна, далеч по-пъргаво, отколкото се полага на машина с неговите размери. Боби си помисли, че сигурно Саид го управлява. Той се фукаше, че можел да накара големия механобот да танцува танго, ако поиска. Това също нямаше значение. Още преди Саид да извърти оръдието за изстрел от упор, създанието се покатери по машината, сграбчи пилотския люк и го изтръгна от пантите. Саид беше измъкнат от кабината и запратен на шейсет метра право нагоре.