Младокът отдаде чест на Рейнър и каза:
— Адски се радвам да ви видя. Чухме заповедта да си обираме крушите, но за нас не дойде кораб. По целият северен фланг има Зерги. Протосите ги удариха преди известно време и ни дадоха няколко глътки въздух, но мисля, че буболечките се връщат. Пълзящото вещество вече почти стигна дотук, а ние не можем да го спрем с нищо.
Рейнър просто попита:
— Кой взвод е това?
Хлапакът примигна.
— Това въобще не е взвод, сър. Тук се бяхме окопали хора от половин дузина взводове, тоест това, което е останало от тях. И от Конфедерацията, и от бунтовниците, сър. Когато Зергите почнаха да прииждат, а Протосите почнаха да гърмят, всеки човек се биеше за себе си.
— Да си чувал нещо за лейтенант Кериган? — изръмжа Рейнър. — Тя беше влязла в битка с Протосите някъде наблизо.
— Не, сър — отвърна хлапето. — Един от изостаналите войници каза, че някакъв взвод се биел с Протосите нагоре по хълмовете. — Той махна в посока към Зергите. — Ако е било вярно, страхувам се, че са ги спипали Зергите.
Рейнър въздъхна, след което заяви:
— Качвай хората си в спускателния кораб. Не се безпокой за тежкото снаряжение. Остави го тук. Нито Зергите, нито Протосите могат да го използват. Излитаме след две минути.
Майк отиде до Рейнър и му каза:
— Все още можем да я потърсим.
Рейнър поклати глава.
— Ти чу хлапето. Насам идват още Зерги. След като бунтовниците на Менгск се изтеглят, цялата планета ще бъде залята от извънземни за нула време. Спускателният кораб няма защита, а имаме и цивилни на борда. Трябва да излетим още сега и да се надяваме, че ще си изпросим някой да ни изведе от системата, преди всичко тук да е отишло по дяволите.
Майк положи ръка върху рамото на Рейнър.
— Съжалявам.
— Знам — отвърна му Рейнър. — Бог да ми е на помощ, знам.
ГЛАВА 17
ПЪТИЩА, ПО КОИТО НЕ ТРЪГНАХМЕ
Конфедерацията загина заедно с Тарсонис. Толкова много от властта и влиянието бяха съсредоточени там за толкова дълго време, че когато планетата рухна, тя повлече със себе си и останалата част от Конфедерацията.
Арктур Менгск изигра ролята на съдебния лекар, разбира се. Той извърши аутопсията и обяви, че пациентът е умрял от масивно зергско отравяне, в комбинация с протоски удар. Иронията, че Менгск беше оставил отпечатъците си по оръжието, с което беше убита Конфедерацията, нямаше почти никакво значение за доста хора, а повечето въобще не й обърнаха внимание. Както можеше да се очаква, това не беше нещо, отразявано от ЮНН в онези дни.
Още преди последният войник на Конфедерацията да беше асимилиран в кошерите на Зергите, Менгск обяви създаването на Теранския доминион, за да обедини оцелелите планети — един блестящ нов феникс, който щеше да се надигне от пепелищата и да сплоти цялото човечество. Само ако се държим заедно, обяви бившият бунтовник, ще имаме сили да унищожим чуждоземната заплаха.
Първият владетел от това бляскаво ново правителство беше император Арктур Менгск I, възкачил се на трона под всеобщи аплодисменти.
Иронията на този последен факт, че повечето от аплодисментите бяха лично на Менгск, също беше пропусната от по-голямата част от населението.
Въпреки че времето си изтичаше, те се повъртяха още двадесет минути, в търсене на оцелели войници на земята. Всичко, което откриха, бяха много Зерги и много земя, погълната от пълзящото вещество. Най-накрая, вслушвайки се в непрестанните протести на пилота на спускателния кораб, те се издигнаха нагоре. Зад тях повърхността гъмжеше от Зерги, строящи новите си сгради от готическа плът. На хоризонта се чуваха и протоските оръжия, които проблясваха като нажежени светкавици през лятото.
Менгск се свърза със совалката по пътя й нагоре, по време на своето общо обръщение към всички кораби, които бяха наблизо. Лицето на терориста беше спокойно, но това беше безизразното спокойствие, което не изглеждаше никак достоверно на екрана. Очите му бяха бистри и алчни.
— Господа, вие се справихте много добре, но не забравяйте, че все още ни предстои работа. Посяхме семената на една нова империя, и ако искаме да пожънем…
Рейнър се наведе напред към камерата на стената и натисна един бутон.
— О, я, върви по дяволите! — изръмжа той.
Менгск явно го чу. Гъстите вежди на водача на терористите се свъсиха над очите му.