Харис намръщи чело, вторачил безмълвно поглед в шахматното поле. Както се оказа, предсказанието на Скудър не се сбъдна съвсем. Направиха още пет хода, преди Харис да го матира.
10.
С дясната си ръка Хартман даде знак на Нет да остане назад. С другата си ръка освободи предпазителя на пушката си и същевременно включи прицелната автоматика, докато пропълзяваше напред на колене и лакти. Сърцето му биеше силно, но много спокойно, а ръцете му бяха престанали да треперят — всъщност за пръв път, откакто се бяха събудили в мрака на трансмитерната зала и бяха започнали с разузнаването на този зловещ свят. Хартман познаваше това страшно спокойствие. То го обземаше винаги, когато се намираше в опасна ситуация. На по-малко от пет метра от него стоеше мравка с гръб към него. В безкрайните минути, през които Нет, Кайл и Хартман я бяха наблюдавали, тя не се помръдна нито веднъж. Хартман се молеше да не го прави и през следващите десет или петнайсет секунди. Толкова му бяха нужни, за да преодолее откритото пространство и да изчезне зад прикритието на машинния блок от другата страна на коридора.
Мравката бе първият морон, когото съзираха, откакто бяха напуснали халето и асансьорната шахта. Но тя бе и единствената, която видяха. В гигантското хале, към което водеше коридорът, трябва да имаше стотици насекоми. Цвърченето и свирукането на почти ултразвуковите им гласове изпълваше въздуха и Хартман бе усетил още от другата страна на вратата онази характерна, остра миризма, която имаха мороните. Първо поиска да се върне. Но накъде да вървят? Коридорът, по който бяха дошли, водеше към това огромно, построено на две нива скално хале и нямаше нито разклонения, нито врата. А никой от тях нямаше вече сили да се домъкне обратно по целия път и да се спусне долу по теленото въже.
Халето бе изградено на две нива с различна височина. Повечето мравки явно се намираха в долното, по-голямото ниво. Бяха видели само този морон, който очевидно бе останал като пазач, защото в две от четирите си ръце държеше лъчева пушка. Но или не бе негова задача да охранява коридора, през който бяха дошли, или дори и на тези твари не им бе съвсем чуждо любопитството, защото вместо да държи под око вратата, той се бе обърнал и с очевиден интерес наблюдаваше онова, което става в халето под него.
И Хартман като мравката пазач го интересуваше какво става долу и бе решил да рискува и да се приближи до нивото, за да хвърли един поглед натам.
Бе изминал две трети от пътя, когато мравката внезапно се раздвижи. Хартман замръзна. Неволно пръстът му се приближи до спусъка на пушката. Горещо се надяваше Нет да не е по-нервна, защото седеше зад него в сянката на вратата и бе се прицелила в морона, за да го разстреля, ако открие Хартман.
Но имаха късмет. Моронът отново замръзна на мястото си и с това спаси живота не само на самия себе си, но вероятно и на Хартман и на другите двама.
Хартман си пое дъх, продължи да пълзи и се надигна предпазливо, когато стигна зад прикритието на металния блок. Изведнъж ръцете му се разтрепериха и сърцето му започна лудо да препуска. Но това продължи само няколко секунди, после Хартман отново се овладя. Вдишвайки, той се облегна на металната грамада — и внезапно се сепна.
Металът бе топъл. Вибрираше съвсем нежно и когато го докосна, имаше ужасното чувство, че долавя в главата си някакъв висок, напевен тон. Той автоматично протегна ръка, но не посмя да докосне повторно блока.
Когато продължи да пълзи, Хартман усещаше неприятно парене между плешките си — чувство, добре познато на всеки войник, който се промъква през противникова територия и знае, че зад гърба му има въоръжен враг. Не му помагаше много и мисълта, че вероятно Нет все още държи морона под прицела на лазерното си оръжие.
На Хартман му бяха нужни няколко минути, за да премине през лабиринта от машини и странни метални блокове и да стигне до края на нивото. Внимателно се примъкна напред по корем, хвърли още един предпазлив поглед надясно и наляво и после погледна надолу в дълбината.
Макар че бе подготвен за картината, за момент дъхът му секна. Под него се простираше 500-600-метрово хале, чийто под бе претъпкан с черни моронски машини с причудливи форми. Безброй мравки сновяха бързо натам-насам между тях, мъкнеха сандъци, манипулираха с електрически ключове или вършеха други неща, чийто смисъл остана неизвестен за Хартман.