— Дръжте се здраво! — извика Жан. — Принудително кацане!
Сякаш гората подскочи към тях. Черити едва успя с отчаяни усилия да се вкопчи в страничните облегалки, преди машината да прекърши върховете на дърветата. Страхотен удар разтърси стелткоптера. Пилотската кабина пред тях стана на парчета и тогава машината се заби с такава сила в земята, че Черити почти загуби съзнание, когато осигурителният колан я дръпна.
Няколко секунди отчаяно се бореше да не изпадне в безсъзнание. Пред очите й се стелеше черна мъгла, устата й се изпълни с горчивия вкус на кръвта. Замаяна, затърси закопчалката на осигурителния си колан, освободи го и тежко се стовари върху командното табло.
Сиянието на червени пламъци озари пилотската кабина. Отнякъде нахлуваше лютив дим и правеше дишането почти невъзможно. На Черити й бяха нужни три опита, за да се изправи на крака.
В седалката до нея пилотът висеше неподвижно на осигурителните си колани. Черити се наведе загрижено над него, разтърси рамото му и извика името му, но той не реагира. Когато поиска да протегне ръка към шлема му, за да го снеме, видя кръв, която се стичаше на широки струйки под огледалния визьор. За секунда се вцепени, протегна ръка и попипа пулса му.
Нямаше пулс. Беше мъртъв.
Черити се измъкна от пилотската кабина с всичката бързина, на която бе способна, и отиде в задната част на стелткоптера. Насмалко да я събори Харис, който бе направил грешката да освободи осигурителния си колан, без да се залови здраво за нещо. И неговото лице бе цялото в кръв, но ругаеше толкова силно и без всякакви задръжки и Черити разбра, че не е ранен сериозно.
Както изглеждаше, и другите бяха имали късмет — Скудър се бореше с ругатни със закопчалката на осигурителния си колан, която очевидно не функционираше както трябва, докато Леру, Делгар и Трибо вече се бяха освободили и с почти комични движения се опитваха да стигнат до вратата, която изведнъж бе увиснала на метър и половина над тях.
— Излизайте! — изкрещя Черити без нужда. — След секунди ще бъдат тук!
Докато тримата кадети трескаво пълзяха към вратата, Черити и Харис се мъчеха с обединени усилия да откопчаят колана на Скудър. Закопчалката се бе заклещила. Накрая Харис извади набързо ножа си и преряза колана плътно до дясното рамо на Скудър.
Успяха да избягат едва в последния момент. От небето падна кървавочервен огън и превърна коптера в нагорещен куп скраб, когато Скудър последен изскочи от вратата с мощен скок. Блъсна се несръчно и с болезнен вик падна назад. Дебел колкото ръка лазерен лъч прониза въздуха в негова посока, пропусна го и подпали едно дърво. Черити се извърна на средата на крачката си, върна се бегом към Скудър и се опита да го вдигне, но вместо да го понесе със себе си, падна на колене и се вкамени. Чудовищна сянка се плъзна над просеката, която падащият коптер бе прокарал в гората. Тя чуваше ниското, заплашително бръмчене на мотора на планера и внезапно небето над тях вече не бе синьо, а сребристо.
Моронският планер увисна неподвижно на десет метра над гората. От дупката в долната му част все още излизаше гъст, черен пушек, но летателният апарат не бе повреден толкова, колкото се бе надявала. За секунди огромният дискообразен апарат увисна над тях, после започна да се спуска все по-надолу и същевременно да се върти. Черити наблюдаваше с широко отворени от ужас очи как цевта на едно от големите лазерни оръдия бе насочена непосредствено към нея и Скудър. Изглеждаше, че времето е спряло. Знаеше, че всичко е свършено. И чудо не би ги спасило. От това разстояние моронът не би могъл да не улучи.
Учудващо, но не изпита никакъв страх. В последната секунда, която вероятно още й оставаше, протегна ръка и хвана тази на Скудър, и той отвърна на жеста й. И в неговите очи нямаше никакъв страх, само дълбок, неутолим гняв.
Черити искаше нещо да му извика, че го обича, но вече нямаше време. Невъобразимо ярка, гореща светлина я обгърна, ослепи я и опърли гърлото й, когато се опита да си поеме дъх.
Гората потрепери от чудовищен трясък. Нещо улучи рамото на Черити и остави димяща следа по якето й, а хватката на Скудър изведнъж стана толкова силна, че я заболя. Как така бе още жива?
Погледна през сълзящите си очи. Планерът се обърна настрани и с вой се сгромоляса до тях. Ярката светлина, която ги бе заслепила, бе рефлектиралата енергия от цял лазерен залп, който бе попаднал отстрани на машината.