Той се озова в кръгло, натъпкано догоре с машини, компютри и кабели помещение, което бе толкова ниско, че трябваше отново да се придвижва на колене и лакти, за да стигне до целта си — нисък, кръгъл капак в стената с изключително масивен вид.
Зад стената биеше атомното сърце на планера, миниатюрен фузионен реактор, в който царяха температури като във вътрешността на слънце.
И изведнъж Хартман усети страх. Ръцете му започнаха да треперят, а сърцето му внезапно заби така силно, че му причиняваше болка. Въпреки това протегна пръсти към бронираната врата и докосна сложната електронна заключалка.
Това бе последният му шанс. Ако отвори този брониран капак и направи онова, което Кайл му бе обяснил, след миг ще бъде мъртъв — той и Нет, и Кайл, и всяко живо същество в диаметър от две мили. Кайл не би могъл да му каже доколко опустошително може да бъде въздействието на намиращия се в тази подземна база фузионен реактор, в който ядрената реакция е излязла извън контрол. Може би ще се събори само това хале, а може би ще бъде унищожена цялата станция, ако предизвикат верижна реакция.
Но изведнъж на Хартман вече не му се щеше да умира. Знаеше, че смъртта му бе единствената възможност да се унищожи вторият трансмитер, преди мороните да успеят да го пуснат в действие, но тази цена му се стори твърде висока. Прекалено висока. Той решително завъртя масивното метално колело. Вратата се вдигна толкова беззвучно и бързо, сякаш беше лишена от тегло и Хартман примига в ослепително бялата, строга светлина на контролираната атомна експлозия, която протичаше отдолу. Знаеше, че само част от ярката като слънце светлина действително прониква навън, защото нуклеарното сърце на планера бе екранирано не само със стомана. Никой от познатите метали не би издържал дълго на адските температури при ядрената реакция. Онова, което видя, също не беше самият реактор, а светещите енергийни полета, които усмиряваха ядрената реакция.
Подвоуми се отново. Всичко у него крещеше да не го прави. Не искаше да умира, а преди всичко не искаше Нет да умре.
Но вероятно вече беше мъртва. Шансът й да остане жива след атаката с цел отвличане на вниманието, която бяха започнали Кайл и тя, бе почти толкова голям, колкото и възможността на Хартман да остане жив след експлозията на реактора.
Вдигна оръжието си. Очите го боляха нетърпимо, но той се принуди да гледа непосредствено към адските бели пламъци. Бе напълно безсмислено да стреля неадресирано в енергийното поле, но Кайл му бе казал в какво да се цели.
Пръстите на Хартман се приближиха до спусъка, изчакаха още един момент върху него — и го натиснаха.
Нужни й бяха повече от десет минути, за да измине стоте метра до останките на сваления планер, защото гората бе толкова гъста, че Черити понякога едва се помръдваше от мястото си. На два пъти трябваше да използва лазера си, за да си прокара път през израсналия безпрепятствено в продължение на петдесет години гъсталак.
Естествено, че закъсня. Планерът бе паднал настрани и се бе разпукал. До него бе кацнал един от двата други дисковидни кораби. Развалината гореше с буен пламък и откъм страната на Черити огънят бе обхванал вече и гората. Гъст дим й пречеше да вижда, а почти непоносимата смрад на нажежен метал и горяща пластмаса я накара да се закашля. Мястото на катастрофата гъмжеше от джеърди, които бяха слезли от приземилия се планер и претърсваха развалината за оцелели, за да ги превърнат в част от своята общност.
Черити също търсеше оцелели. Но по друга причина.
Знаеше колко нелогично и погрешно постъпва, но това в момента й бе съвсем безразлично. Искаше да спипа една от тези гадини, която да плати за онова, което бе сторено на Трибо, Жан и на другите.
— Не трябва да правите това — каза глас зад нея.
Тя се обърна и съгледа Харис. Както Скудър, и той я бе последвал, разбира се, без да се опитва да я спира. Вероятно двамата бяха се досетили какво ставаше с нея.
— Не трябва ли? — попита Черити хладно.
Харис не отговори веднага, а я погледна почти съчувствено, но може би тъкмо мълчанието му й даде да разбере колко глупаво постъпва.
— Ако искате да си платят за това, тогава закарайте другите двама обратно в базата — каза Харис. — И помогнете на Стоун да изгони тези чудовища там, откъдето са дошли.