— Прилича на пластмасова лента — каза Елзи. — Но… но какво прави това тук? Тук не трябва да има нищо, произведено на Гарт.
— Това не е направено на Гарт — каза шимито, което им бе поднесло супата. После се усмихна, избърза ръце в престилката си, наведе се и вдигна горилчето. То й даде лентата без възражения. — Всички малки дъвчат тези ленти. Безопасни са и сме абсолютно сигурни, че в тях нищо не крещи „Земянити!“ на губруанските детектори.
— Откъде може да сте сигурни? Каква е тази материя?
Шимито пусна горилчето, размаха лентата пред лицето му, и то изцвъртя, грабна я и пак я натика в устата си.
— Някои от родителите им донесоха такива ленти след първото успешно нападение, още докато бяхме в центъра „Хаулетс“. Казаха, че „мирише вкусно“. Сега децата ги дъвчат непрекъснато.
Тя се усмихна на Елзи и Робърт и поясни:
— Това са свръхпластични влакна от губруанските бойни машини. Нали знаете, онзи материал, който спира куршумите.
Робърт и Елзи зяпнаха.
— Хей, Конги — изгука шимито на малката горила. — Ти, хитро дребосъче такова. Искаш ли, след като подъвчеш бронеоблицовката, да се заемеш с нещо наистина вкусно?
54.
Фибен
— Не мърдай — каза Фибен на Гейлит. Пощеше я.
Нямаше нужда да казва нищо. Защото макар Гейлит да беше с гръб към него, той знаеше, че на лицето й е изписано удоволствие. Когато тя беше такава — спокойна, отпусната, дори щастлива, — иначе строгото й лице светваше и чертите й напълно се преобразяваха.
За съжаление това трая само миг. Едва доловимо кратко движение привлече вниманието на Фибен и той инстинктивно заби нокти във фината й козина.
— Какво правиш? — охна тя.
— Ям — измърмори той и пукна насекомото между зъбите си.
— Лъжеш — с неубедителен глас каза Гейлит.
— Да ти покажа ли?
Тя сви рамене.
— Недей. Просто продължавай.
Той изплю мъртвата въшка, макар че при оскъдната храна, която им даваха, спокойно можеше да се възползва от протеина. През всичките безброй случаи, когато се беше заемал с взаимно пощене с други шими — приятели, съученици, семейство Трууп на остров Силмар, — никога не си бе припомнял толкова ясно за една от първоначалните цели на ритуала, наследен от джунглата — избавянето на другия шим от паразити. Надяваше се, че Гейлит няма да е прекалено гнуслива, за да направи същото и за самия него. След повече от две седмици спане върху сламеници той също започваше да усеща странни сърбежи.
Трябваше да се протяга, за да достига Гейлит, тъй като бяха оковани във вериги в двата ъгъла на каменната стая и едва можеха да се доближат достатъчно.
— Добре — каза той. — Почти свърших, поне с онези места, които разголваш. Не мога да повярвам, че едно шими, което ми каза „готин“ само преди няколко месеца, е толкова свенливо по отношение на голотата. И това ми било сводница!
Гейлит само изсумтя. А беше изглеждала толкова радостна, че го вижда вчера, когато шимите ренегати го бяха довели тук от предишната му килия.
Сега обаче, изглежда, отново откриваше грешки във всичко, което правеше Фибен.
— Само още малко — настоя тя. — Наляво.
Той замърмори, но се подчини. Шимите имаха нужда да докосват и да бъдат докосвани повече от своите човешки патрони, които понякога държаха ръцете си на публично място, но рядко правеха нещо повече.
Задрънчаха ключове и старовремската дървена врата се отвори.
Беше шимито, което им носеше вечерята. Фибен не знаеше името й, но сърцевидното й лице му беше някак си познато.
Яркият й ципокостюм — в стила, носен от бандата условници, които работеха за губруанците — беше стегнат с еластични ленти на глезените и китките. На ръкава имаше лента с холоснимка, изобразяваща птичи нокти, протегнати в космоса.
— Разкажи ми за Земята — каза Фибен след като излапа вечерята си. — Как изглежда?
Гейлит отопи последните остатъци от чинията си.
— Какво да ти разкажа? Всички знаят за Земята.
— Да. От видеото и от туристическите кубокниги, естествено. Но не от личен опит. Ти си ходила като дете с родителите си, нали? И си получила там доктората си?
Тя кимна.
— В университета на Джакарта.
— А после?
Очите й се зареяха.
— После кандидатствах за служба в Центъра за галактически изследвания в Ла Пас.
Фибен знаеше за това място. Там мнозина от земните дипломати, пратеници и агенти се обучаваха и запознаваха с начините, по които мислеха и действаха древните култури на Петте галактики. Беше от жизнена важност лидерите да открият някакъв начин трите земни раси да продължат пътя си в тази опасна вселена. Съдбата на вълконския клан до висока степен зависеше от випускниците на ЦГИ.