Ръцете на Гейлит помръдваха рязко, сякаш се опитваше да следва ритмите на някакво илюзорно бягство. Веригите й слабо подрънкваха.
Фибен лежеше неподвижен, но от време на време премигваше, очите му се отваряха и затваряха без светлината на съзнание в тях. Понякога си поемаше дъх и едва след дълго задържане най-после издишаше.
Не чуха тихото бръмчене откъм коридора, нито видяха светлината през цепнатините в дървената врата. Отвън се тътреха крака и по плочите стържеха нокти.
Когато ключът се завъртя в ключалката, Фибен се сепна, претърколи се на една страна, седна и разтърка очи. Гейлит вдигна глава и закри очи от острия блясък на двете лампи, окачени на високи пръти.
Фибен кихна, подушил мириса на лаванда и пера, после чу грубия глас на Желязната хватка.
— Я се стегнете! Имате важни посетители.
Фибен видя малка група пернати четирикраки — огромни топки от бял пух, украсени с панделки и колани. Две от топките държаха прътовете, на които висяха ярките фенери. Останалите цвъртяха около нещо, което приличаше на къс кол, завършващ с тясна платформа. Върху нея се крепеше извънредно необикновена на вид птица, също накичена с ярки панделки.
Огромният двукрак губруанец нервно премести тежестта си от единия крак на другия. Може да беше от начина, по който светлината се пречупваше в перушината му, но цветът й изглеждаше по-богат, по-блестящ от този на другите и напомняше на Фибен за нещо. Сякаш беше виждал този нашественик или някой като него някъде по-рано.
— Окажете съответното уважение към почитаемите по-старши членове на висшия клан Гууксюй-Губру! — остро каза Желязната хватка и сръга Фибен.
— Ще му покажа уважение аз на този проклетник! — Фибен понечи да се изхрачи.
— Не! — Гейлит сграбчи ръката му и прошепна: — Фибен, недей! Моля те. Заради мен. Прави точно като мен!
Кафявите й очи го гледаха умоляващо. Фибен преглътна.
— О, по дяволите, Гейлит. — Тя отново се обърна към губруанеца, скръсти ръце пред гърдите си и се поклони. Фибен направи същото.
Галактянинът се втренчи в тях първо с едното си голямо, немигащо око, после и с другото. Затътри се до другия край на пръта и принуди онези, които го държаха, да се наместят, за да запазят равновесието му. После зацвъртя в поредици от остри, отсечени изграквания.
Четирикраките се отзоваха с нещо като „Дзуууун“.
Един от квакуанските слуги излезе напред. Ярък метален диск висеше на гърдите му — машинен преводач.
Чу се рязък англически превод:
Всичко свърши толкова изведнъж, колкото беше започнало.
— Поклони се пак! — шепнешком настоя Гейлит и той се приведе над скръстените си ръце. Когато отново вдигна поглед, малката група птицеподобни се беше обърнала и вървеше към вратата. Прътът беше сведен, но високият губруанец все пак трябваше да се наведе, за да мине, разперил за равновесие пернатите си ръце. Яростният поглед на Желязната хватка изразяваше чистата му омраза.
Главата на Фибен бучеше. Беше се отказал да следи странния официален диалект на галактически три на птицата още след първата фраза. Дори англическият превод бе напълно неразбираем.
Острата светлина избледня, когато процесията с кудкудякане тръгна по коридора. В последвалия сумрак Фибен и Гейлит се обърнаха и се спогледаха.
— Кажи ми кой, по дяволите, беше този? — попита той.
Гейлит се намръщи.
— Сюзерен. Един от техните трима лидери. Ако не греша — което е напълно възможно, — беше Сюзеренът на Благопристойността.
— Това естествено изяснява всичко. Само че кой, в името на рулетката на Ифни, е Сюзеренът на Благопристойността?