Една от причините, поради които тенанините участваха в настоящата война, бе, че се надяваха да съберат и трите земянитски раси в собствения си клан чрез насилствено осиновяване — „за собственото благо на земянитите“, разбира се. Трябваше също обаче да се признае, че по този въпрос имаше несъгласия сред самите тенанини. Партията на Коулт например предпочиташе десетхилядигодишна кампания на убеждаване, за да се опитат да спечелят земянитите чрез доброволно осиновяване, с „обич“.
Очевидно партията на Коулт не доминираше в настоящото правителство.
— И разбира се, срещнах неколцина земянити през мандата ми в Галактическия институт по миграциите, по време на една експедиция за водене на преговори с Фах’фах’н*фах.
Короната на Ютакалтинг избухна във водовъртеж от сребристи пипалца. Разбираше, че изненадата му е доловима дори за Коулт, но това не го вълнуваше.
— Ти… случвало ти се е да се срещаш с дишащи водород същества? — Тимбримът дори не знаеше как точно се произнася името им — то не беше част от никой утвърден галактически език.
Коултотново го изненада!
— Фах’фах’н*фах. — Дихателните процепи на тенанина пак запулсираха в подражание на смях. Този път той прозвуча по-реалистично. — Преговорите се водеха в субквадранта Пол-Крен, недалеч от онова, което земянитите наричат „сектор Орион“.
— Това е много близо до земянитската колония Ханаан.
— Да. Това беше една от причините, поради която те бяха поканени да участват. Макар че тези редки срещи между цивилизациите на дишащите кислород и водород са изключително важни и деликатни, взехме и неколцина земянити, за да им покажем някои от тънкостите на висшата дипломация.
На Ютакалтинг му се стори, че усеща кениране от страна на Коулт… следа от нещо дълбоко и притеснително за тенанините. „Той не ми казва всичко — разбра Ютакалтинг. — Имало е и други причини да бъдат поканени земянити.“
В продължение на милиарди години между двете паралелни култури беше поддържан неспокоен мир. Петте галактики всъщност бяха десет, защото имаше поне също толкова много стабилни светове с водородна атмосфера, колкото и планети като Гарт, Земята и Тимбрим. Двете нишки на живот, всяка с огромен брой видове и форми, нямаха почти нищо общо помежду си. Фах’фах’н*фах нямаха претенции към кислородните планети, а техните светове бяха прекалено огромни, студени и тежки, за да им завидят дори галактяните.
Освен това те, изглежда, дори оперираха на различни равнища или стойности на време. Дишащите водород предпочитаха бавните пътища през равнище „Д“ на хиперпространството и даже през обикновения космос сред звездите — царството, в което властваше реалността — като оставяха по-бързите магистрали между звездите на бързо живеещите наследници на легендарните Прародители.
Понякога имаше конфликти. Загиваха цели системи и кланове. За такива войни нямаше правила.
Понякога обменяха метали за газове или машини за странни неща, които не се откриваха дори в записите на Великата библиотека.
Имаше периоди, през които едната или другата цивилизация трябваше да изоставя цели спирални ръкави. Галактическият институт по миграциите организираше тези огромни придвижвания на дишащите кислород приблизително на всеки сто милиона години. Официалната причина бе да се позволи на огромни звездни системи да „останат на угар“ в продължение на една епоха, за да се даде време на техните планети да развият нов предразумен живот. И все пак другата цел беше широко известна — да се остави разстояние между водородния и кислородния живот там, където вече изглеждаше невъзможно да не си пречат.
И сега Коулт му казваше, че наскоро е имало преговори точно в сектора Пол-Крен? И че там са присъствали човеци?
Защо никога не бе чувал за това?
Искаше да проследи тази нишка, но нямаше възможност. Коулт очевидно не искаше да разговарят за това и се върна на предишната им тема.
— Все пак смятам, че в губруанските предавания има нещо нередно, Ютакалтинг. От тях става ясно, че и в Порт Хеления, и на островите те търсят специалисти по земна екология и ъплифтиране.
Ютакалтинг реши, че любопитството му може да почака — мъчно решение за един тимбрим.
— Е, нали ти казах: навярно губруанците най-после са решили да изпълнят дълга си към Гарт.
Коулт заклокочи с тон, за който Ютакалтинг знаеше, че изразява съмнение.