— Дори да е така, те биха търсили еколози, но защо са им експерти по ъплифтиране? Подозирам, че все пак става нещо любопитно — заключи той. — Губруанците бяха извънредно възбудени цели няколко мегасекунди.
Дори без малкия им приемник или изобщо без никакви новини по въздушните вълни, Ютакалтинг пак би могъл да разбере това. То се съдържаше в пресекливата синя светлина, която следваше вече от седмици. Трепкащият проблясък означаваше, че тимбримският Дипломатически склад е бил отворен. Примамката, която беше оставил в пирамидата, наред с многобройни други намеци и следи, можеше да доведе някое разумно същество само до едно-единствено заключение.
Бе очевидно, че номерът, който беше заложил на губруанците, им е струвал много скъпо.
И все пак всички добри неща си имат край. Досега дори губруанците сигурно бяха разбрали, че това е просто тимбримски фокус. Птицеподобните не бяха толкова глупави. Рано или късно трябваше да открият, че всъщност не съществуват никакви „гартляни“.
„Мъдреците казват, че може би е грешка да докараш една шега прекалено далеч. Не допускам ли тази грешка, като се опитвам да погодя същия номер на Коулт?“
О, но в този случай нещата бяха напълно различни! Да заблудиш Коулт се оказваше много по-бавна, по-сложна, по-лична задача.
„Във всеки случай какво друго да правя, за да минава времето?“
— Разкажи ми още за своите подозрения — помоли Ютакалтинг спътника си. — Аз съм много, много заинтригуван.
56.
Галактяните
Противно на всички очаквания, новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта всъщност набираше точки. Перушината му дори беше проявила първите царствени багри на кандидатурата, въпреки че бе започнал съревнованието много след партньорите си. Когато новият Сюзерен танцуваше, другите двама бяха принудени сериозно да го наблюдават и да обръщат внимание на неговите аргументи.
— Това усилие е зле насочено, скъпо, неблагоразумно — изцвъртя той и се завъртя в изящен ритъм. — Вложихме съкровище, време и чест.
Новият главен бюрократ наистина имаше няколко преимущества. Той беше обучен от предшественика си — покойния Сюзерен на Цените и Предпазливостта. Освен това беше изнесъл пред конклава внушителна обвиняваща поредица от факти. По пода лежаха пръснати инфокубове. Предявените доказателства всъщност бяха унищожителни.
— Няма начин, няма възможност, няма шанс този свят да крие предразумно същество, оцеляло от буруралите! Това е бил номер, измама, демоничен вълконско-тимбримски заговор, за да ни накарат да
За Сюзерена на Благопристойността това беше извънредно унизително. Всъщност почти катастрофа.
По време на промеждутъка преди да бъде избран новият кандидат, жрецът и адмиралът бяха властвали самолично, без да има кой да ги контролира. Те отлично бяха съзнавали, че не е благоразумно да действат така, без да ги ограничава гласът на третия им партньор, но как да се държиш благоразумно, когато има толкова съблазнителна възможност?
Адмиралът беше предприел персонални мисии по претърсване и унищожаване на планинските партизани, стремейки се да прибави блясък към личната си чест. От своя страна, жрецът бе наредил да се започнат скъпи нови строежи и беше ускорил доставянето на нов планетарен филиал на Библиотеката.
Това бе прекрасно междуцарствие на двустранно единодушие. Сюзеренът на Лъча и Нокътя одобряваше всяка покупка, а Сюзеренът на Благопристойността благославяше всеки набег на Войниците на Нокътя.
Имаше и грешки. Вълконите се оказаха сатанински в набезите и животинската си неуловимост. И все пак, ако бяха намерили онова, което търсеха, нямаше да последва никакво заяждане за разноските. Всичко щеше да си струва усилието. Но…
„Но ние бяхме измамени, заблудени, направиха ни на глупци“ — горчиво си помисли жрецът. Съкровището се оказа лъжа. А сега новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта им опяваше за средствата, които бяха изразходвали. Бюрократът изпълни блестящ танц на наказанието за крайности. Той вече беше спечелил няколко точки на единодушие — например за това да няма повече безполезни преследвания в планината, не и докато не се намери по-лесен начин за унищожаване на партизаните.
Перушината на Сюзерена на Лъча и Нокътя нещастно повехна. Жрецът знаеше колко зле трябва да е подействало това на адмирала. Но и двамата бяха хипнотизирани от справедливата правота на Танца на Наказанието. Не можеха да победят бюрократа с мнозинство — той беше очевидно в правото си.