Атаклена въздъхна. „О, да. Той трябва да изкаже уваженията си на тяхното вълконско божество Тарзан.“
Стиснал лианата с две ръце, Робърт скочи от клона и полетя, но викът му внезапно секна, когато той се вряза в листака и изчезна.
Тишината се нарушаваше само от тихото падане на листата. Атаклена извика:
— Робърт!
Нито отговор, нито движение сред гъсталака.
— Робърт?
Атаклена се опита да го открие с короната си. Той беше там, беше добре… и изпитваше някаква болка.
Момичето се затича през поляната. Гийровата реакция започна — ноздрите й автоматично се разшириха, за да поемат много повече въздух при утрояването на сърдечния пулс. Докато стигне до дърветата, ноктите й вече бяха започнали да се втвърдяват. Тя изрита меките си обувки и незабавно започна да се катери по грубата кора на гигантския ствол.
Знаеше, че трябва да забави темпото. Въпреки тимбримската й скорост и адаптивност, мускулатурата й не беше толкова здрава, колкото човешката, и излъчването на короната й не отделяше топлината като човешките потни жлези. И все пак не можеше да не поддържа пълната скорост, на която беше способна.
Сред листата, където се бе сгромолясал Робърт, беше тъмно и тясно. Атаклена премигна и изсумтя. Миризмите й напомниха, че това е див свят, а тя не бе вълконка, че да се чувства у дома си в жестоката джунгла. Прибра пипалцата си, за да не се оплетат в гъсталака. Затова и беше неподготвена, когато нещо протегна ръце от сенките и здраво я сграбчи.
Хормоните заприиждаха. Тя ахна и се изви, за да удари нападателя си, навреме разпозна аурата на Робърт и неговия човешки, мъжки мирис. Силните му ръце я притискаха здраво. Атаклена изпита моментен прилив на замаяност, когато гийровата реакция се стовари върху й.
След миг изненадата й се удвои. Защото Робърт започна да докосва устата й със своята. Отначало действията му изглеждаха безсмислени, безумни. Но после, когато короната й се отвори, тя отново започна да долавя чувства… и веднага си спомни сцени от човешките видеодрами — сцени на съвкупление и сексуална игра.
Бурята от емоции, която я обзе, беше толкова яростно противоречива, че тя се вцепени. А това отчасти може да се дължеше и на спокойната мощ на ръцете му. Едва когато Робърт най-после я пусна, момичето бързо се дръпна от него и задъхано се облегна на ствола на гигантското дърво.
— Ан… Ан-туилатбиелна! Наха… Ти… ти… бленчук! Как смееш… Клет-тнуб… — Дъхът й пресекна и тя трябваше да спре полиглотските си ругатни, за да успокои дишането си. Във всеки случай това, изглежда, не развали очевидно доброто му настроение.
— Не успях да разбера всичко, Атаклена. Моят галседем все още е доста слаб, макар че работя върху него. Кажи ми, какво е… бленчук?
Атаклена отвърна с жест — извиване на главата, което беше тимбримският еквивалент на ядосано свиване на рамене.
— Това няма значение! Веднага ми кажи. Зле ли си наранен? И ако не, защо направи онова, което току-що направи? Трето, кажи ми защо да не те накажа, че ме изигра и ме нападна по този начин?
Очите на Робърт се разшириха.
— О, изобщо не го взимай на сериозно, Клени. Оценявам начина, по който дойде да ме спасяваш. Все още бях малко замаян и се зарадвах, че те виждам.
Ноздрите на Атаклена се разшириха. Пипалцата й се развяха, подготвайки се да оформят язвителен глиф. Робърт очевидно усети това и вдигна ръка.
— Добре, добре. Не съм зле наранен, а само малко одраскан. Всъщност беше забавно.
Усмивката му изчезна, когато видя изражението й.
— Уф, що се отнася до въпрос номер две — посрещнах те по този начин, защото това е разпространен човешки ритуал на ухажване, който бях силно мотивиран да изпълня с теб, макар да признавам, че можеше и да не го разбереш.
Атаклена се намръщи. Пипалцата й се сгърчиха в смут.
— И накрая — въздъхна Робърт, — не мога да се сетя за причина, поради която да не ме накажеш за нахалството ми. Твое право е, както би било право на всяка човешка жена да счупи ръката ми за това, че съм я докоснал без разрешение. Не се съмнявам, че и ти можеш да го сториш. Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че счупената ръка понякога е професионален риск за всеки човешки младеж. Обикновено ухажването не може да започне, освен ако не направиш нещо импулсивно. Ако човек е разбрал правилно знаците, на жената й харесва и няма да му покаже червен картон. Ако е сбъркал, си плаща. — Той сви устни. — Знаеш ли, никога досега не съм се държал така. Обаче си права. Може би в това отношение човеците са луди клет-тнуби.
Атаклена премигна. Напрежението й започна да изтича, да капе от връхчетата на короната й; тялото й се върна в нормалното си състояние. Възлите на промяната под кожата й пулсираха, поглъщайки гийровите вълни.