Робърт се опита да кенира, за да провери за натрапници, но смесените му чувства продължаваха да му пречат. Искаше му се Атаклена да е тук.
Почернелите от пожара сгради се бяха срутили още повече под напора на дивата растителност, която сега господстваше над някогашните морави. Губруанските машини, от които отдавна беше изнесено всичко полезно, лежаха сред туфи гъста, висока до кръста трева.
„Не, явно, че никой не е идвал тук“ — помисли си той. После тръгна напред, като разритваше останките. Не беше останало нищо, представляващо интерес. „Защо настоях да дойда?“ — зачуди се Робърт. Знаеше, че предчувствието му — вярно или не — всъщност бе най-вече предлог да избяга от пещерата, да се махне от Пратахулторн.
Да се махне от неспокойните си погледи към самия себе си.
Навярно една от причините за идването му беше, защото именно тук бе преживял краткия си близък досег с врага.
Или може би се беше надявал да пресъздаде чувствата само отпреди няколко дни, когато бе пътувал свободен и неоценяван от никого? Беше се надявал да дойде тук с друга женска компания, а не с жената, която сега го следваше и педантично оглеждаше всичко.
Робърт потисна мислите си и се насочи към разбитите гравитотанкове. Коленичи и разгърна високата трева.
Губруанска машинария, оголени вътрешности на бронирани коли, снаряжение, тласкатели, гравитатори…
Фина жълта патина покриваше много от частите. На някои места блестящата пластомрежа се беше обезцветила, изтъняла и дори пробила. Робърт дръпна едно парче и то се строши в ръцете му.
„Е, май успях. Бях прав. Предчувствието ми се оказа вярно.“
— Какво е това? — попита над рамото му лейтенант Маккю.
Той поклати глава.
— Още не съм съвсем сигурен. Но изглежда, че нещо разяжда много от тези части.
— Може ли да видя?
Робърт й подаде парчето корозирал кераметал.
— Затова ли искаше да дойдеш тук? Подозираше ли го?
Нямаше смисъл да й обяснява всички сложни причини, особено личните.
— Предимно заради това. Мислех си, че може би ще можем да го използваме като оръжие. Изгориха всички записи и справочници, когато евакуираха центъра. Но не можаха да премахнат всички микроби, създадени в лабораторията на доктор Шулц.
Робърт не прибави, че в раницата си носи стъкленица със слюнка от горила. Ако не беше намерил губруанската броня в това състояние, щеше да проведе свои собствени експерименти.
— Хм. — Лидия Маккю разтроши материала в ръката си, после приклекна и запълзя под машината, за да разгледа кои части са най-засегнати. Накрая излезе и седна до Робърт.
— Може да се окаже полезно. Но все пак ще има проблем със системата на доставяне. Не можем да рискуваме да напускаме планините, за да пръскаме мънички бръмбарчета по губруанските съоръжения в Порт Хеления. Освен това биосаботажните оръжия имат извънредно краткотраен ефект. Трябва да се използват веднага и изненадващо, тъй като противодействието обикновено е бързо и ефикасно. След няколко седмици бръмбарчетата ще бъдат неутрализирани — по химически начин или с клониране на друго животинче, което да яде нашите. Все пак… — тя се усмихна, — това е чудесно. Онова, което си направил тук преди, и сега това… Това е правилният начин за водене на партизанска война! Харесва ми. Ще намерим начин да го използваме.
Усмивката й беше толкова открита и приятелска, че Робърт не можа да се сдържи да не й отвърне. И изведнъж го заля вълнението, което се бе мъчил да потисне през целия ден.
„По дяволите, тя е привлекателна“ — нещастно осъзна той. Тялото му пращаше сигнали по-мощни, отколкото когато бе в компанията на Атаклена. А едва познаваше тази жена! Не я обичаше. Не беше свързан с нея, както с тимбримската си съпруга.
И все пак устата му бе пресъхнала и сърцето му биеше по-бързо, когато тя го поглеждаше, тази тесноока, тънконоса, високовежда женска земянитка…
— По-добре да се връщаме — бързо каза той. — Вземи проби, лейтенант. Ще ги изследваме в базата.
Пренебрегна продължителния й поглед, изправи се и даде знак на Елзи. Скоро, събрали образци в раниците си, те отново се катереха към острите камъни.
59.
Фибен
Фибен и Гейлит седяха един до друг под немигащия поглед на маскираните губруански техници, които настройваха уредите си с безстрастна прецизност. Многолещови глобуси и пластини се носеха от всички страни и ги наблюдаваха. Изпитателната зала беше джунгла от блестящи тръби и лъскави машини, всички антисептични и стерилни.
И все пак смърдеше на птици. Фибен сбърчи нос и за пореден път си наложи да не мисли враждебно за губруанците. Сигурно няколко от внушителните машини бяха детектори. И макар да бе съмнително, че те наистина могат да „четат ума му“, галактяните определено щяха да са в състояние да проследят повърхностното му отношение.