Фибен потърси нещо друго, за което да мисли, наведе се наляво и заговори на Гейлит.
— Разговарях със Силви тази сутрин. Тя ми каза, че не се е връщала в „Маймунска ракия“ от онази нощ, когато за пръв път дойдох в Порт Хеления.
Гейлит се обърна и го погледна неодобрително.
— И какво? Игричките като онзи неин стриптийз вече може и да са излезли от употреба, но съм сигурна, че губруанците си намират други начини да използват уникалните й заложби.
— Оттогава тя отказва да прави такива неща, Гейлит. Честно. Не виждам защо се държиш така враждебно към нея.
— И аз не мога да разбера как може да си толкова дружелюбен с един от тъмничарите ни! — изръмжа Гейлит. — Тя е условничка и колаборационист!
Фибен поклати глава.
— Всъщност Силви изобщо не е условничка, нито даже сива или жълта. Тя има зелена карта за възпроизводство. Присъединила се е към тях, защото…
— Не давам и пукната пара какви са били причините й! О, мога да си представя каква страдалческа история ти е разказала, как си е бършела сълзите и те е размеквала за… Глупчо такъв!
От една от съседните машини се разнесе нисък глас:
— Млади разумни неошимпанзета… запазете тишина. Запазете тишина, млади клиенти…
Гейлит се обърна и стисна зъби.
Фибен премигна. Искаше му се да я разбира по-добре. През повечето време си нямаше и най-малка представа какво я дразни.
Именно мрачното й настроение го беше накарало да започне да разговаря със Силви, просто за компания. Понечи да обясни това на Гейлит, но реши, че няма да има полза. По-добре да почака. Тя щеше да излезе от меланхолията си. Така ставаше винаги.
Затворничеството им вече бе по-различно. На Фибен всъщност дори му се струваше, че от него има полза. Например за пръв път през живота си той наистина имаше време просто да седи и да мисли. Похитителите им сега им позволяваха да четат и той беше взел доста книги, които винаги бе искал да прочете. Разговорите с Гейлит му бяха разкрили тайнствения свят на галактологията. Той, на свой ред, й бе разказал за огромната работа, свършена на Гарт — за деликатното подтикване на една унищожена екосистема отново към живот.
Дори ежедневното тестване от страна на губруанците беше интересно.
Без предупреждение машините внезапно се дръпнаха настрани и отвориха свободен път пред тяхната пейка.
— Ние свършихме, свършихме… Вие се справихте добре, справихте добре, вие се… Сега вървете, движете се към транспорта си.
Щом излязоха от сградата, видяха едрия губруанец. Гъстата му, леко блестяща перушина изглеждаше по-разрошена от последния път. Това го правеше още по-различен от обикновените губруански функционери, които бяха виждали. На някои места перата му бяха започнали да изглеждат проскубани. Птицеподобният аристократ носеше нещо като раирана яка и нетърпеливо се разхождаше на пръта си.
— Охо — промърмори Фибен. — Това е нашият стар приятел, Господарят на Добрия тон.
— Нарича се Сюзерен на Благопристойността — напомни му Гейлит. — Раираната торква означава, че е лидер на жреческата каста. Дръж се прилично. Не се чеши и гледай какво правя аз.
— Шъ та имитирам съвсем точно, госпожа.
Гейлит не обърна внимание на сарказма му и тръгна към ярко оцветената лодка. Фибен вървеше на крачка зад нея.
Когато стигнаха площадката, един квакуанец с пухест гребен им се поклони. Съвсем леко.
— Имате честта — честта… нашият патрон — знатен патрон, да благоволи да покаже — на вас, полуоформените… благосклонно вашата участ.
— Почетени сме от вниманието, което твоят господар, високопоставеният патрон от велик клан, благоволява да ни окаже — каза Гейлит на бавно и внимателно произнесен галактически седем. — Въпреки това си запазваме, в името на собствените си патрони, правото да не одобряваме действията му.
Дори Фибен ахна. Събралите се квакуанци загукаха от гняв и заплашително се накокошиниха.
Три високо изцвъртяни ноти рязко пресякоха гневния изблик. Главният квакуанец бързо се обърна и се поклони на Сюзерена. Губруанецът отвори клюна си, наведе се и погледна Гейлит първо с едното око, после и с другото. Фибен усети, че по тялото му се стичат реки пот.
После Сюзеренът изграчи изявление на галактически три. Единствено Фибен забеляза тръпката на облекчение, която се спусна по напрегнатия гръб на Гейлит. Той не можеше да следи помпозните думи на Сюзерена, но един машинен преводач бързо започна да превежда:
— Добре казано — казано добре… заявено добре за заловени войници, клиенти на вражеския клан Земя… Елате тогава — елате и вижте… елате и вижте, и чуйте сделката, която сигурно няма да отхвърлите — дори и в името на патроните си.