Гейлит и Фибен се спогледаха. После едновременно се поклониха.
Лодката се понесе на юг покрай затворените вълноломи на Порт Хеления и пресече залива. Това беше първата възможност на Фибен да види как се е променило пристанището след пристигането на нашествениците.
Риболовната флота беше осакатена. Повечето траулери бяха закотвени до брега или вдигнати на сух док. Главното търговско пристанище също беше почти пълно мъртвило, а входът му бе препречен от извисяваща се, извита стена — огромна крепост от кераметал.
От Пойнт Бореалис скалистият морски бряг на няколко километра на север и изток към Порт Хеления беше пуст. Клоните на боровете по хребета леко се полюляваха.
На юг обаче, отвъд тесния проток, положението беше съвсем различно. Теренът зад приземения боен кораб бе променен. Горите бяха изчезнали, дори очертанията на скалите бяха други. Прах се вдигаше от някакво място, скрито точно зад хоризонта и над него бръмчаха рояци летателни машини.
Много по̀ на юг, към космодрума, се издигаха нови куполи — част от губруанската отбранителна мрежа, съоръженията, които градските партизани не бяха успели да разрушат по време на провалилото се въстание. Но лодката, изглежда, не се бе насочила нататък. По-скоро се бяха отправили към новата сграда на хълмистите склонове между Аспинал Бей и Силмарско море.
Фибен знаеше, че е безнадеждно да пита какво става. Квакуанските техници и слуги бяха учтиви, но това бе някакъв суров вид любезност, навярно дължаща се на заповедите, които бяха получили. И не бяха предразположени да съобщават много информация.
Гейлит дойде при него до парапета, хвана го за лакътя и прошепна:
— Виж.
Лодката се издигаше над скалите.
Върхът на един от хълмовете близо до брега беше подравнен. В подножието му имаше няколко сгради, които Фибен определи като протонни енергостанции, по склона нагоре пълзяха кабели. На върха се виждаше полусферична постройка, отворена като мраморна купа под слънчевите лъчи.
— Какво е това? Излъчвател на силово поле ли? Някакво оръжие?
Фибен сви рамене.
— Не зная. Не прилича на нещо военно. Но каквото и да е, сигурно поглъща ужасно много енергия. Погледни всичките тези енергостанции. О, Всеблаго!
Над тях се плъзна някаква сянка — не с пухкавата, дрипава студенина на облак, който закрива слънцето, а с внезапния остър мраз на нещо солидно и огромно. Фибен потръпна и се наведе, Гейлит също. Само на сто метра над тях прелетя гигантски лифтероносач. Птицеподобните им домакини обаче изглеждаха необезпокоени. Сюзеренът стоеше на пръта си и невъзмутимо пренебрегваше тътнещите полета, които караха шимите да треперят.
„Не обичат изненадата — помисли си Фибен. — Но са абсолютно спокойни, когато знаят какво става.“
Сюзеренът на Благопристойността царствено клечеше върху пиедестала си. „Какво ли си е наумило това птиченце?“ — чудеше се Фибен. Но не бе съвсем сигурен, че наистина иска да знае.
Галактическият три на Сюзерена беше помпозен и официален, украсен със ситни, изтънчени танцови стъпки. Механичният превод не помогна много на Фибен. Той откри, че наблюдава по-скоро Гейлит, отколкото галактянина, докато се опитваше да следи за какво разговарят.
— … допустима поправка на Ритуала на Избора на Съветник по Ъплифта… изменение, направено по време на стрес, от висши представители на клиентите… ако е изпълнено наистина в най-добрите интереси на тяхната раса патрон… — Гейлит изглеждаше видимо потресена. Устните й бяха здраво стиснати, преплетените й пръсти бяха побелели от напрежение. Когато Сюзеренът престана да цвърти, машинният преводач продължи още малко, после надвисна тишина, нарушавана единствено от свистящия покрай тях въздух и тихото бръмчене на двигателите.
Гейлит преглътна и се поклони. Изглежда, беше загубила дар слово.
— Поч-почитаеми старейшина, ние… ние не можем да говорим от името на патроните си или даже от името на всички шими на Гарт — почна накрая тя. — Онова, което искате, е… е…
Сюзеренът отново заговори, сякаш отговорът й беше завършен. Или навярно просто не смяташе, че за един патрон е неучтиво да прекъсва клиент.
— Не е нужно — нужно не е… да отговаряте сега — произнесе преводачът, когато губруанецът зацвъртя и заподскача на пръта си. — Проучете — изучете — обмислете… материалите, които ще ви бъдат дадени.
Фибен и Гейлит последваха един квакуанец до местата си в задната част на лодката.