— За какво беше всичко това? — прошепна Фибен. — Каква е тази церемония, за която говореше проклетото пиле? Какво иска да направим?
— Шт! — спря го Гейлит. — Ще ти обясня по-късно. Моля те, остави ме да помисля.
Когато ги върнаха в килията им, откриха, че са направени ужасно много промени.
— Май сме издържали всички тестове — рече Фибен.
Бяха им свалили веригите скоро след първото посещение на Сюзерена. След това смениха сламата на пода с дюшеци и им позволиха да четат книги.
В сравнение със сегашното положение обаче предишната обстановка наистина изглеждаше спартанска. Подът беше застлан с килим и по-голямата част от едната стена бе покрита със скъп холотапет. Бяха вкарали легла, столове, бюро и дори музикален пулт.
— Подкуп — промърмори Фибен, докато разглеждаше записните кубове. — Вече е дяволски сигурно, че ние имаме нещо, което искат. Може би Съпротивата не е ликвидирана. Може би Атаклена и Робърт продължават да ги жилят и те искат ние да…
— Това няма нищо общо с твоя генерал, Фибен — със съвсем тих, почти шепнещ глас каза Гейлит. — Или поне не много. Въпросът е много по-важен. — Лицето й беше напрегнато. Целия обратен път тя бе прекарала в нервно мълчание.
Гейлит му даде знак да я последва до новата холостена. В момента тя беше настроена да изобразява триизмерна картина на абстрактни фигури и мотиви — сякаш безкраен изглед от лъскави кубове, сфери и пирамиди, простиращ се до безграничната далечина. Шимито седна и започна да си играе с копчетата.
— Това е скъпо устройство — малко по-високо от необходимото каза тя. — Хайде да се позабавляваме и да разберем какво може да прави.
Гейлит се съсредоточи върху копчетата.
— Това може да е обяснението — чу я той да си мърмори. Картината премигна и на нейно място внезапно се извиси зелена стена от листа — сцена от джунглата, толкова близка и действителна, че Фибен почти усети как скача и изчезва в зелената мъгла.
Той се загледа в сцената, която бе избрала Гейлит, и веднага разбра, че това не е просто гартската джунгла. Преплетената с лиани дъждовна гора беше жива, прелестна, шумна сцена, изпълнена с цвят и многообразие. Птици грачеха, пронизително крещяха маймуни.
„Значи Земята“ — помисли си той и се зачуди дали Галактиката ще му позволи да изпълни мечтата си някой ден да види родната планета. Както бе тръгнало, беше малко вероятно.
— Просто ме остави да настроя това тук, да го направя по-реалистично — каза Гейлит. Звукът се усили и отвсякъде ги обгърна шумът на джунглата. „Какво се опитва да направи?“ — зачуди се Фибен.
Изведнъж забеляза нещо. Гейлит си играеше с копчето за звука, ала с лявата си ръка бе направила груб, но красноречив жест. Фибен премигна. Беше знак от бебешкия език, езика с ръце, който използваха всички шимски бебета под четиригодишна възраст, преди да овладеят речта.
„Възрастните ни слушат“ — казваше тя.
Звуците на джунглата изпълваха стаята и отекваха в стените.
— Така — каза тя. — Сега вече не могат да ни подслушват. Можем да разговаряме свободно.
— Но… — понечи да възрази Фибен, после отново видя жеста. „Възрастните ни слушат.“
За пореден път уважението му към интелигентността на Гейлит нарасна. Тя, разбира се, знаеше, че силният звук няма да попречи на подслушвачите им да улавят всяка тяхна дума. Но губруанците и техните агенти може би смятаха шимите за достатъчно глупави, за да си мислят обратното! Ако те двамата се държаха така, сякаш вярваха, че не могат да ги подслушват…
„Тъчем оплетена мрежа“ — помисли си Фибен. Това си беше истинска шпионска история. И в известен смисъл бе дори забавно.
Освен това и дяволски опасно.
— Сюзеренът на Благопристойността има проблем — каза Гейлит. Ръцете й лежаха неподвижни в скута й.
— Той ли ти каза това? Но ако губруанците са в затруднение, защо…
— Не казах губруанците — макар да мисля, че и това е вярно. Имам предвид самия Сюзерен на Благопристойността. Има проблеми с партньорите си. Преди известно време сериозно се е свръхангажирал с един въпрос и сега, изглежда, трябва да плаща за това.
— С какъв въпрос? — попита той.
— Е — продължи Гейлит, като чешеше капачката на коляното си, — преди няколко месеца той настоял в планината да бъдат пратени много отряди Войници на Нокътя.
— За какво?
— Били са пратени да търсят… гартляни.
— Какво? — премигна Фибен и понечи да се засмее, но рязко прекъсна, защото видя предупредително трепкане в очите й. Ръката, с която Гейлит чешеше коляното си, се сви и се обърна с жест, който означаваше предпазливост.
— Гартляни — повтори тя.