„Що за суеверни глупости! — помисли си Фибен. — Само невежите жълтокарти шими използват приказките за гартляните, за да плашат децата си.“ Нямаше начин образованите губруанци да се хванали на такива измислици.
Гейлит обаче, изглежда, не намираше идеята за забавна.
— Можеш да си представиш защо се вълнува Сюзеренът, Фибен, след като е имал причина да повярва, че гартляните съществуват. Представи си какъв фантастичен успех би било за всеки клан, който заяви правата си за осиновяване на предразумна раса, оцеляла от холокоста на буруралите. Незабавното установяване на контрол над наеманата от Земята планета ще е най-малкият резултат.
Фибен разбра какво има предвид Гейлит.
— Но… но какво изобщо го е накарало да смята, че…
— Изглежда, че тимбримският посланик Ютакалтинг е най-вече отговорен за затруднението на Сюзерена, Фибен. Помниш ли деня на експлозията в канцеларията, когато ти се опита да влезеш в тимбримския Дипломатически склад?
Фибен зяпна. Какво игра играеше Гейлит сега?
Сюзеренът на Благопристойността очевидно знаеше, че именно той, Фибен, е шимът, видян да се промъква през дима и зловонието на изпържените губруански чиновници в деня на експлозията в някогашното тимбримско посолство. И че беше избягал по скалата под самите клюнове на взвода Войници на Нокътя.
Дали знаеше всичко това, защото му го беше казала Гейлит? В такъв случай дали тя бе разказала на Сюзерена и за тайното послание, което Фибен беше открил в пирамидата и бе отнесъл на Атаклена?
Не можеше да я пита за тези неща. Предупредителният й поглед го караше да мълчи. „Дано да знае какво прави“ — пламенно се помоли той. Почувства, че се поти, и сухо каза:
— Продължавай.
— Твоето посещение направило невалиден дипломатическия имунитет и дало на губруанците извинението, което търсели, за да влязат в склада. И открили нещо, което помислили за истински дар на съдбата. Самоунищожителната система на склада била частично повредена, Фибен, а вътре имало доказателства, отнасящи се до частните проучвания на тимбримския посланик по въпроса за гартляните.
— На Ютакалтинг ли? Но… — И изведнъж го осени. Той се облещи, после се присви в кашлица, за да не се разсмее на глас. Смехът клокочеше в гърдите му и шимът едва го сдържаше.
— Сега губруанците смятат, че доказателството е било фалшиво, че е било хитър номер — продължи тя.
„Няма шега“ — помисли си Фибен.
— В допълнение към подправените данни, Ютакалтинг също уредил от планетарната Библиотека да бъдат изнесени всички архиви, свързани с Ъплифта, и така накарал Сюзерена да реши, че има нещо скрито. Губруанците изразходвали много средства, докато разберат, че Ютакалтинг им е погодил номер. Била внесена планетарна Библиотека от научен клас например. А и загубили доста учени и войници в планините, преди да открият истината.
— Загубили ги? — наведе се напред Фибен. — Как?
— Шимски партизани — кратко отвърна Гейлит. И отново го погледна предупредително. „Хайде, Гейлит — помисли си той. — Не съм идиот.“ Фибен и сам знаеше, че не трябва изобщо да споменава за Робърт и Атаклена. Той не си позволяваше дори да мисли за тях.
И все пак не успя да потисне докрай усмивката си. Значи затова квакуанците се държаха толкова учтиво! Щом шимите водеха интелигентна война, и то по официалните правила, значи към всички шими трябваше да се отнасят с някаква минимална степен на уважение.
— Планинските шими са оцелели след онзи първи ден! Сигурно са ужилили нашествениците и продължават да ги жилят! — Той знаеше, че е свободен да даде отдушник на част от ликуването си. Това само щеше да подхожда на ролята му.
Гейлит се усмихна съвсем леко. Новините навярно я изпълваха със смесени чувства. В края на краищата собственото й участие във въстанието беше завършило много по-лошо.
„Значи — помисли си Фибен — сложният номер на Ютакалтинг е убедил губруанците, че на Гарт има нещо поне толкова важно, колкото и стойността на планетата като заложник. Гартляни! О, Ифни! Качили са се в планината в преследване на един мит. И генералът някак си е открил начин да им нанесе щети веднага, щом са влезли в обсега й. Какъв страхотен номер, Ютакалтинг! Но сега нашествениците са разбрали. Дали…“
Фибен вдигна очи и видя, че Гейлит го гледа напрегнато, сякаш се опитва да прочете мислите му. И изведнъж разбра една от причините, поради които тя не можеше да говори съвсем открито и честно с него.
„Трябва да вземем решение — осъзна той. — Дали да не се опитаме да излъжем губруанците?“
Заедно с Гейлит бяха в състояние да се опитат да подкрепят номера на Ютакалтинг още малко. Можеха да успеят да убедят Сюзерена за последен път да отиде да преследва митичните гартляни. Щеше да си струва усилието, ако това привлечеше дори само още една група губруанци в обсега на планинските борци.