Но ако ги хванеха, че се опитват да излъжат, това автоматично щеше да отнеме и на двама им онзи специален статус, който, изглежда, им беше предложил сутринта Сюзеренът на Благопристойността. Фибен нямаше ни най-малка представа какво иска от тях съществото, но това просто би могло да означава шанс да открият какво строят нашествениците до Силмарско море. Информацията би могла да е от жизнена важност.
Не, просто не си струваше риска.
А сега се изправи пред нов проблем — как да съобщи мнението си на Гейлит.
— Дори най-образованата разумна раса може да прави грешки — бавно каза Фибен, като внимателно произнасяше думите. — Особено когато са на непознат свят. — Като се престори, че търси бълха, той направи бебешкия знак за „Свърши ли вече играта?“
Очевидно Гейлит беше съгласна, защото кимна.
— Грешката вече е поправена. Те са сигурни, че гартляните са мит. Убедени са, че това просто е било тимбримски капан. Във всеки случай останах с впечатлението, че другите Сюзерени няма да допуснат повече безсмислени набези в планините, където могат да бъдат застреляни от горяните.
Сърцето на Фибен подскочи. Дали Гейлит беше произнесла последната дума нарочно? Защо не бе казала „партизани“? Синонимите, както и омонимите и изобщо многозначността бяха сред многобройните тромави недостатъци, които съвременният англически бе наследил от старовремските земни езици. Докато галактическите езици бяха внимателно насочени към максимално информативно съдържание и елиминираха двусмислеността, вълконските се бяха развили груби и диви, с много характерни особености, като например думи със сходно звучене, но различно значение. И обратното.
Фибен откри, че е стиснал юмруци, и се насили да се отпусне. „Горяни, не горили. Тя не знае за нелегалния проект за ъплифтиране в планината. Просто искаше да каже «партизани». Няма си и представа колко иронично прозвуча забележката й.“
Още една причина обаче да довършат „шегата“ на Ютакалтинг веднъж завинаги. Тимбримът не можеше да знае за центъра „Хаулетс“ повече от дъщеря си. Ако беше разбрал за тайната работа, която бяха вършили там, Ютакалтинг сигурно щеше да скрои друг номер, а не такъв, който целеше да прати губруанците точно в същата планина.
„Губруанците не трябва да се връщат в Мулун — разбра Фибен. — Голям късмет е, че вече не са открили горилите.“
— Глупави птици — промърмори той, продължавайки играта на Гейлит. — Представи си ги как са се хванали на една тъпа вълконска приказка. С какво ще се заемат сега, след гартляните? Може би с духове?
На пръв поглед изражението на Гейлит беше укоризнено.
— Трябва да се държиш по-почтително, Фибен. — Под повърхността обаче той усети силно одобрение. Може и да нямаха едни и същи причини, но засега действаха в съгласие. Шегата на Ютакалтинг беше приключила.
— Онова, с което ще се заемат сега, Фибен, сме ние.
Той премигна.
— А?
Тя кимна.
— Предполагам, че войната не се развива много добре за губруанците. Сигурно не са открили делфинския кораб, който всички преследват от другата страна на Галактиката. А взимането на Гарт за заложник като че ли не е накарало Земята или тимбримите да отстъпят. Обзалагам се, че това само е усилило съпротивата и е спечелило на земянитите съчувствие сред бившите неутрални.
Фибен се намръщи. Отдавна не бе мислил в по-голям мащаб — за размириците, бушуващи навсякъде из Петте галактики, за „Стрийкър“, за обсадата на Земята. Какво точно знаеше Гейлит и колко от останалото бяха само разсъждения?
— Във всеки случай — продължи Гейлит, — офанзивата на Гарт, изглежда, им струва повече, отколкото могат да си позволят, особено ако мирът в галактическото общество бъде възстановен и Институтът за цивилизована война ги накара да върнат планетата само след няколко десетилетия. Смятам, че те наистина усилено търсят някакъв начин да извлекат полза от всичко това.
Фибен се вдъхнови.
— Целият онзи строеж до Саут Пойнт е част от това, нали? Част от плана на Сюзерена да оправи кашата.
Гейлит сви устни.
— Доста цветисто казано. Разбра ли какво строят?
— Ти ми кажи — рече той.
— Не съм сигурна, че мога да си спомня достатъчно добре, за да преведа думите на Сюзерена. — Очите й се затвориха за миг. — Говори ли… говори ли ти нещо терминът „хиперпространствен шунт“?
Фибен скочи и зяпна Гейлит. Не можеше да повярва.
— Какво? Но това е… това е лудост! Да построиш шунт на повърхността на планета? Това просто не е…