Един от помощниците му подаде съобщителна плочка, получена от неговите шпиони. Той прегледа съдържанието й и се замисли.
63.
Фибен
Болеше го главата.
Като студент в университета му се беше налагало да учи много, по цели дни да зубри за изпити. Но никога не се беше смятал за учен и дори самото очакване на изпитите го разболяваше.
Но тогава поне имаше и извънучебни дейности, пътувания до дома, ваканции, през които можеше да се поотпусне и да се позабавлява!
В университета Фибен бе харесвал някои от професорите си. В момента обаче Гейлит Джоунз му беше дошла до гуша.
— Значи смяташ, че галактическата социология е тесногръда и отегчителна? — обвини го тя, когато той с отвращение захвърли книгите и се изправи, за да се поразтъпче до отсрещната стена. — Е, съжалявам, че планетарната екология не ни вълнува в момента — иначе може би ти щеше да бъдеш учителят, а аз — ученичката.
Фибен изсумтя.
— Благодаря, че допускаш тази възможност. Започвах да си мисля, че вече знаеш всичко.
— Не е честно! — Гейлит затвори тежката книга в скута си. — Знаеш, че до церемонията остава само седмица. Тогава заедно с теб може би ще бъдем призовани като говорители на цялата ни раса! Защо да не се опитаме да се подготвим колкото е възможно по-добре?
— И си толкова уверена, че ти е известно точно какви познания ще бъдат от значение тогава? Откъде знаеш, че планетарната екология няма да бъде жизненоважна, а?
Гейлит сви рамене.
— Напълно е възможно.
— Или механиката, или космическото пилотиране, или… или пиенето на бира, или сексуалните способности, мътните го взели!
— В такъв случай нашата раса ще има късмета, че ти си бил избран за един от нейните представители, нали? — изръмжа Гейлит. Настъпи продължително, напрегнато мълчание. Гледаха се втренчено. Накрая Гейлит вдигна ръка. — Фибен, съжалявам. Зная, че това те дразни. Но и аз не съм молила да попадам в това положение, знаеш, нали?
„Не. Но това няма значение — помисли си той. — Ти си родена за това. Неошимството не би могло да се надява да има друго толкова рационално, дисциплинирано и, о, толкова хладно шими, когато настъпи моментът.“
— А що се отнася до галактическата социология, Фибен, ти много добре знаеш, че тя е важен предмет.
— Трябва да глътна малко въздух — каза Фибен. — Отивам на разходка. — Той се приближи до закачалката и взе анорака си. — Ще се видим след около час.
Почука на вратата и тя се отвори. Фибен излезе, без да поглежда назад.
— Трябва ли ти придружител, Фибен?
Шимито Силви отвори един инфокладенец и написа паролата. Носеше проста рокля до коленете, с дълги ръкави. Като я гледаше сега, му беше трудно да си я представи горе на танцувалната могила в „Маймунска ракия“ как докарва тълпата шени до ръба на масовото насилие. Усмивката й бе колеблива, почти плаха. И Фибен усети, че тази вечер в нея има някаква необяснима нервност.
— Ами ако кажа не? — попита той. И преди Силви да успее да вдигне тревожен поглед, шимът се ухили. — Само се майтапя. Естествено, Силви. Дай ми Роувър Дванайсет. Той е добродушен стар глобус и не разговаря много с местните.
— Стражеви робот РВГ–12. Определен за ескорт на Фибен Болгър за излизане навън — каза тя в инфокладенеца. В коридора се отвори някаква врата и оттам към нея се понесе дистанционно управляван стражеви робот, прост вариант на бойния, чиято единствена мисия беше да придружава затворниците и да се грижи да не избягат.
— Приятна разходка, Фибен.
Той й намигна и се ухили.
— Е, моме, какви други възможности му остават на затворника?
„Последната — отговори си сам. — Онази, която води до бесилката.“ Но после весело махна с ръка.
— Хайде, Роувър.
Вратата изскърца, отвори се и той излезе в бурния есенен следобед.
Много неща се бяха променили след залавянето им. Условията в затвора се облекчиха, когато заедно с Гейлит, изглежда, станаха по-важни за неразгадаемия план на Сюзерена на Благопристойността. „И все пак мразя това място“ — помисли си Фибен, докато се спускаше по бетонните стъпала и се насочваше през неохраняваната градина към външната порта. Сложни стражеви роботи бавно се въртяха по ъглите на високата стена. До портала Фибен се натъкна на пазачи шими.
Желязната хватка за щастие не беше тук, но другите дежурни условници не се държаха по-приятелски. Защото макар губруанците все още да изплащаха заплатите им, изглежда, неотдавна бяха изоставили каузата им. Нямаше промяна в програмата за Ъплифт на Гарт, нито пък внезапен обрат в евгеничната пирамида, Сюзеренът се бе опитал да открие грешка в начина, по който се ъплифтират неошимпанзетата — Фибен знаеше това, — но сигурно не бе успял. В противен случай защо трябваше да осигурява синя и бяла карта, като тях с Гейлит, за церемонията?