— Добре. Лека нощ, Силви.
Гейлит седеше на плюшения килим пред холостената — сега настроена да показва сцена на гореща савана. Тя вдигна поглед от книгата в скута си и свали очилата си за четене.
— Здравей. По-добре ли се чувстваш?
— Да — кимна той. — Извинявай за одеве. И двамата сме изнервени. Ако искаш, може да поработим.
— Не е необходимо. Свършихме за днес. — Тя потупа килима. — Защо не дойдеш да ме почешеш малко? После ще ти го върна.
Дразнещо беше да се опитва да определи връзката си с Гейлит. Не бяха любовници. За повечето шимита това бе възможно единствено по време на определени периоди от телесния им цикъл. А Гейлит ясно му беше дала да разбере, че сексуалните й усещания са много лични, по-скоро като тези на човешките жени. Фибен разбираше това и не настояваше.
Проблемът бе, че той просто не можеше да не мисли за нея.
Напомни си да не бърка сексуалните си желания с други неща. „Може да съм обладан от мисълта за нея, но не съм луд.“ Правенето на любов с това шими щеше да изисква такава връзка, за каквато не се чувстваше готов да мисли.
Докато чешеше гърба й, пръстите му напипаха нещо, закрепено в козината й… нещо кръгло, тънко, подобно на диск.
— Тук козината ми се е сплъстила — бързо каза Гейлит, когато той се опита да го издърпа. — Внимавай, Фибен.
— Уф, добре. — Той се наведе над нея. — Права си. Наистина има възелче. Ще трябва да го изкарам със зъби.
Гърбът й трепереше, тялото й издаваше сладникав аромат. „Точно, както си помислих. Съобщителна капсула!“ Когато очите му се изравниха с предмета, светна мъничък холопрожектор. Лъчът проникна в ириса му и автоматично се настрои към ретината му.
Имаше само няколко реда прост текст. Онова, което прочете обаче, го накара да премигне от изненада. Беше документ, написан от негово име!
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТОВА ЗАЩО ПРАВЯ ТОВА: НАПИСАНО ОТ ЛЕТЪНАНТ ФИБЕН БОЛГЪР, НЕОШИМПАНЗЕ.
МАКАР ЧЕ СЕ ОТНАСЯТ ДОБРЕ С МЕН СЛЕД КАТО БЯХ ЗАЛОВЕН И ЧЕ ОЦЕНЯВАМ ЛЮБЕЗНОТО ВНИМАНИЕ, КОЕТО МИ СЕ ОКАЗВА, СТРАХУВАМ СЕ ЧЕ ПРОСТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ИЗМЪКНА ОТТУК. ВОЙНАТА ВСЕ ОЩЕ ПРОДЪЛЖАВА И Е МОЙ ДЪЛГ ДА ИЗБЯГАМ, АКО МОГА.
КАТО СЕ ОПИТВАМ ДА ИЗБЯГАМ, АЗ ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ЖЕЛАЯ ДА НАНЕСА ОБИДА НА СУЗЕРЕНА НА БЛАГОПРИСТОЙНОСТТА ИЛИ НА КЛАНА ГУБРУ. АМИ ПРОСТО СЪМ ВЕРЕН НА ЧОВЕЦИТЕ И КЛАНА СИ. ЗАТОВА ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВЯ.
Един участък под текста пулсираше в червено, сякаш очакваше нещо. Фибен премигна. Дръпна се малко назад и съобщението изчезна.
Разбира се, знаеше за такива записи. Трябваше само да погледне към червената точка и сериозно да го поиска — и дискът щеше да запише съгласието му заедно с модела на ретината му. Документът щеше да е поне толкова обвързващ, колкото подпис върху парче хартия.
„Бягство! — Самата мисъл накара сърцето на Фибен да заподскача. — Но… как?“
Естествено беше забелязал, че в записа се споменава само неговото име. Ако Гейлит възнамеряваше да тръгне с него, сигурно би включила и своето.
А дори да бе възможно, щеше ли да е правилно? Беше избран от Сюзерена на Благопристойността за партньор на Гейлит в сложно и потенциално опасно предприятие. Как би могъл да я изостави в такъв момент?
Той доближи око и отново прочете заявлението, като яростно мислеше.
Кога изобщо Гейлит е имала възможност да го напише? Дали по някакъв начин не беше във връзка с части на Съпротивата?
Освен това нещо в текста поразяваше Фибен като погрешно. Не бяха само правописните грешки. Само от пръв поглед Фибен можеше да се сети за няколко поправки, от които ужасно се нуждаеше заявлението, ако от него изобщо имаше някаква полза.
Ама разбира се. Беше го написал някой друг, а не Гейлит. Тя просто му го предаваше да го прочете!
— Силви мина преди известно време — каза Гейлит. — Попощихме се. И тя се беше сплъстила.
Силви! Ясно. Не беше за чудене, че се беше държала толкова нервно.
Фибен внимателно обмисли нещата, като се опитваше да преподреди частите на мозайката. Силви сигурно беше закачила диска в козината на Гейлит… Не, сигурно го бе носила самата тя, беше дала на Гейлит да го прочете и после, с нейно разрешение, го бе прехвърлила в козината й.
— Може би не бях права за Силви — продължи Гейлит. — В края на краищата тя ми се струва симпатично шими. Не съм сигурна доколко може да се разчита на нея, но предполагам, че е доста сериозна.
Какво пък се опитваше да му каже сега? Че идеята е била изцяло на Силви ли? Гейлит е трябвало да обмисли предложението на другото шими, без изобщо да е в състояние да каже нещо. Тя дори нямаше да може да даде на Фибен никакъв съвет. Поне не явно.