Сюзеренът на Благопристойността им беше казал, че имало причини, поради които не им позволявал да се консултират с човешките лидери, затворени в лагерите на островите.
В тази логика Фибен откриваше нещо странно. Не можеше да си представи което и да е земянитско общество да постъпва по такъв начин.
Дали Гейлит не му казваше, че не трябва да участват в церемонията? Чудесно! Що се отнасяше до Фибен, тя можеше да решава. В края на краищата трябваше само да откажат… почтително, разбира се.
— Историята не свършва дотук — каза Гейлит.
— Още ли има?
— О, да. Няколко години по-късно Седемте Предящи клана излезли с доказателства, че пахският войн наистина е положил всички усилия, за да поиска инструкции преди да започне намесата си, но субпространствени условия му попречили да предаде каквито и да било съобщения.
— И?
— И това вече било съвсем различно за соросите! В единия случай той поемал отговорност, каквато не заслужавал. В другия правел всичко, на което бил способен! Разузнавачът бил посмъртно реабилитиран и на наследниците му били дадени права на напреднали в Ъплифта.
Последва продължително мълчание. Фибен задълбочено мислеше. Изведнъж всичко му стана ясно.
„Значи е важно усилието. Това иска да каже тя. Непростимо ще е да сътрудничим на Сюзерена, без поне да опитаме да се посъветваме с патроните си. Мога да се проваля, навярно ще се проваля, но трябва да опитам.“
— Хайде пак да погледнем онзи възел. — Той се наведе над нея и приближи окото си до съобщителната капсула. Отново се появиха редовете на текста, заедно с пулсиращата червена точка. Фибен погледна право в нея и напрегнато си помисли:
„Съгласен съм.“
Светлинната изведнъж промени цвета си, изразявайки неговото съгласие. „А сега какво?“ — зачуди се Фибен.
Отговорът дойде миг по-късно. Вратата тихо се отвори и влезе Силви.
— Охранителната система е изключена — каза тя. — Задействала съм камерите на фалшив запис. Би трябвало да работи поне час преди компютърът да заподозре нещо.
Фибен извади диска от козината на Гейлит и тя протегна ръка към него.
— Дай ми една минута — прошепна Гейлит и бързо се приближи до личния си инфокладенец, за да пусне капсулата вътре. — Не се обиждай, Силви, но текстът има нужда от редактиране. Фибен може да потвърди промените ми.
— Не се обиждам. Зная, че трябва да го поправиш. Просто исках да съм достатъчно наясно, че и двамата ще разберете какво ви предлагам.
— Значи тръгвам? — попита Фибен.
— Тръгваме — поправи го Силви. — Събрала съм малко хранителни припаси и дрехи и съм определила път за излизане от града.
— Значи си от Съпротивата?
Тя поклати глава.
— Бих искала да се присъединя, разбира се, но това си е чисто мой номер. Аз… аз правя това на известна цена.
— Какво искаш?
Силви поклати глава, показвайки, че ще изчака, докато се върне Гейлит.
— Ако вие двамата се съгласите да се възползвате от възможността, ще отида отзад и ще повикам нощния пазач. Избрах го внимателно и положих доста усилия Желязната хватка да го назначи за дежурен тази вечер.
— И с какво е толкова специален?
— Може да не си забелязал, но прилича много на теб, Фибен, и има подобна конструкция. Достатъчно сходна, че да заблуди шпионските компютри за известно време, надявам се.
— Упой го — каза Фибен. — Остави го с Гейлит, докато аз се измъкна с неговите дрехи и пропуска му.
— Това изобщо не е достатъчно, повярвай ми. — Силви изглеждаше нервна и изтощена. — Но принципно си схванал идеята.
Гейлит се върна и подаде капсулата на Фибен. Той я вдигна до окото си и внимателно прочете редактирания текст, не защото имаше намерение да критикува работата на Гейлит, а за да е в състояние да го каже дума по дума, ако изобщо успееше да стигне при Атаклена и Робърт.
Гейлит беше пренаписала съобщението изцяло.
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА НАМЕРЕНИЕ: ЗАПИСАНО ОТ ФИБЕН БОЛГЪР, А-ШИМ-АБ-ЧОВЕК, ГРАЖДАНИН КЛИЕНТ НА ЗЕМЯНИТСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ЛЕЙТЕНАНТ ОТ ЗАПАСА, ГАРТСКИ КОЛОНИАЛНИ СИЛИ ЗА ОТБРАНА.
ПРИЗНАВАМ УЧТИВОСТТА, ОКАЗВАНА ПО ВРЕМЕ НА ЗАТВОРНИЧЕСТВОТО МИ, И ОСЪЗНАВАМ ЛЮБЕЗНОТО ВНИМАНИЕ ОТ СТРАНА НА ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ И ПОЧИТАЕМИ СЮЗЕРЕНИ НА ВЕЛИКИЯ КЛАН ГУБРУ. ВЪПРЕКИ ТОВА СМЯТАМ, ЧЕ ДЪЛГЪТ МИ НА УЧАСТНИК В НАСТОЯЩАТА ВОЙНА МЕЖДУ МОЯ КЛАН И ТОЗИ НА ГУБРУАНЦИТЕ МЕ ЗАДЪЛЖАВА ПОЧТИТЕЛНО ДА ОТКАЖА ПО-НАТАТЪШНО, МАКАР И УЧТИВО, ЗАДЪРЖАНЕ.
КАТО СЕ ОПИТВАМ ДА ИЗБЯГАМ, АЗ ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ОТХВЪРЛЯМ ЧЕСТТА, ОКАЗАНА МИ ОТ ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ СЮЗЕРЕНИ, ДАЛИ МИ СТАТУСА НА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МОЯТА РАСА. КАТО ПРОДЪЛЖАВАМ ДОБЛЕСТНАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ГУБРУАНСКАТА ОКУПАЦИЯ НА ГАРТ, АЗ СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ПОСТЪПВАМ КАТО РАЗУМЕН КЛИЕНТ, С ПРИСЪЩА ПОКОРНОСТ КЪМ ВОЛЯТА НА МОИТЕ ПАТРОНИ.