Докато си мислеше за това, Гейлит постепенно осъзна, че се усмихва.
С муцуната си удари я, наистина!
Спящата фигура до нея леко похъркваше. Гейлит почука с език по предните си зъби и си въобрази, че слуша ритъма на барабани.
След няколко часа вратата се отвори с трясък и от коридора нахлу светлина. Влязоха няколко четирикраки птицеподобни фигури. Квакуанци. Начело вървеше пастелно обагреният слуга на Сюзерена на Благопристойността. Тя се изправи, но лекият й поклон не получи отговор.
Квакуанецът я загледа, после посочи фигурата под одеялата.
— Твоят спътник не става. Това е неприлично.
Очевидно при отсъствието на губруанци слугата не се чувстваше задължен да се държи учтиво. Гейлит вдигна поглед към тавана.
— Навярно е неразположен.
— Има ли нужда от медицинска помощ?
— Струва ми се, че ще се оправи и без нея.
Трипръстите крака на квакуанеца се размърдаха от раздразнение.
— Ще бъда откровен. Искаме да видим твоя спътник, за да установим самоличността му.
— А кой мислите, че може да е? Не следите ли затворниците си?
Раздразнението на птицеподобния се усили.
— Този район на задържане е под властта на шимски помощници. Ако има някакъв проблем, той се дължи на тяхната животинска некомпетентност. На неразумната им небрежност.
— Глупости. Не можеш да ни пробуташ това, квакуанецо. И двамата знаем, че поставянето на шимски условници за пазачи тук е просто номер. Ако е имало пробив в системата за сигурност, то тя е в собствения ви лагер.
Квакуанецът даде знак и два сфероидни робота с вой се придвижиха напред. Внимателно, но твърдо, те използваха гравитационните си полета, за да вдигнат спящото неошимпанзе, без дори да поместват одеялата, и отстъпиха с него към вратата. След като квакуанецът не си беше направил труда да погледне под завивките, очевидно вече знаеше какво ще открие там.
— Ще има разследване — заяви той и се обърна, за да си тръгне. След няколко минути щяха да прочетат „прощалното писмо“ на Фибен, закачено за хъркащия пазач. Гейлит се опита да помогне на Фибен с едно последно забавяне.
— Чудесно — каза тя. — Междувременно, имам една молба… Не, нека бъде искане, което бих желала да предявя.
— Нямаш право да предявяваш искания.
— Правя го в името на галактическата традиция — настоя Гейлит. — Не ме принуждавайте да пращам петицията си направо на негово високопреосвещенство Сюзерена на Благопристойността.
Настъпи продължително мълчание. Квакуанецът, изглежда, обмисляше възможните рискове. Накрая попита:
— Какво е това твое глупаво искане?
Сега обаче Гейлит не отговори и продължи да чака.
Най-после, с очевидно нежелание, слугата се поклони — толкова леко навеждане, че едва се забелязваше. Гейлит отвърна под същия наклон.
— Искам да отида до Библиотеката — каза тя на съвършен гал седем. — Всъщност, като се позовавам на правата си на галактически гражданин, настоявам за това.
65.
Фибен
Излизането с дрехите на упоения пазач се беше оказало почти абсурдно лесно, след като Силви го научи на простата кодова фраза, която да каже на роботите, кръжащи над портата. Единственият дежурен шим дъвчеше сандвич и само им махна да минат.
— Къде ме водиш? — попита Фибен, когато тъмната, покрита с бръшлян стена на затвора остана зад тях.
— Към доковете — отвърна през рамо Силви.
— Защо към доковете?
— Защото там са лодките! — кратко отвърна тя. После нави хронометърния пръстен на лявата си ръка и хвърли поглед през рамо, сякаш се тревожеше, че могат да ги преследват.
Това, че изглеждаше нервна, беше естествено. И все пак Фибен вече не издържаше. Той я сграбчи за ръката и я спря.
— Виж, Силви. Оценявам всичко, което направи досега. Но не мислиш ли, че е време да ме посветиш в плана си?
Тя въздъхна.
— Да, прав си. — Тревожната й усмивка му напомни за онази нощ в „Маймунска ракия“. Онова, което тогава беше взел за животинска похот, трябваше да е било нещо като сегашното й изражение — страх, потиснат под лустрото на предизвикателност.
— Освен портите на оградата единственият изход от града е с лодка. Според плана ми трябва да се промъкнем на борда на някой от риболовните съдове. Нощните рибари обикновено излизат в морета към… — тя погледна часовника на пръста си, — след около час.
Фибен кимна.
— После какво?
— После, когато лодката излезе от Аспинал Бей, ще скочим зад борда. Ще доплуваме до парка Норт Пойнт. Оттам ще последва тежък преход на север, покрай брега, но трябва да успеем да стигнем до хълмовете до разсъмване.