Силви премигна, после почна на глас:
— Какво… — И това беше всичко. Гласът й секна, щом шенът моментално усили натиска.
— Опитай пак — прошепна той.
Този път тя произнесе думите беззвучно.
— За… какво… говориш, Фибен?
— Те ни чакат тук, нали, миличка? — прошепна той в ухото й. — И нямам предвид измислените ти шими контрабандисти. Говоря за губруанците, сладка моя. Водиш ме право в техните фино оперени лапи.
Силви се вцепени.
— Фибен… аз… не! Не, Фибен.
— Усетих мириса на птица! — изсъска той. — Те са там, да. И щом долових този мирис, всичко ми стана ясно!
Силви не отговори. Очите й бяха достатъчно красноречиви.
— О, Гейлит трябва да ме мисли за голям глупак. Разбира се, че бягството е нагласено! Всъщност срещата може да се поотложи за известно време. Сигурно не сте разчитали, че тази буря ще остави на брега рибарската флота. Приказката за капитана контрабандист беше ужасно находчива и целеше да сподави подозренията ми. Сама ли я измисли, Силви?
— Фибен…
— Млъквай. О, идеята беше привлекателна: да си представя, че някои шими са достатъчно хитри, че да пътуват до Силмар и обратно, точно под човката на врага! Суетата почти спечели, Силви. Но аз съм пилот-разузнавач, спомняш ли си? И си помислих колко е трудно да се осъществи подобно нещо, даже в такава буря!
Той подуши въздуха и отново усети далечния спарен мирис.
Никое от изпитанията, на които бяха подложени с Гейлит през последните няколко седмици, не беше свързано с обонянието. „Не, разбира се. Галактяните си мислят, че то е животински атавизъм.“
Влага докосна дланта му, въпреки че точно в момента не валеше. Капеха сълзите на Силви. Тя поклати глава.
— Те… няма… да ти сторят нищо. Сюз… Сюзеренът просто иска да ти зададе някои въпроси. После ще те пусне! Той… той обеща!
„Значи в края на краищата всичко това просто е ново изпитание. — Фибен се присмя сам на себе си, че изобщо бе повярвал във възможността за бягство. — Май ще видя Гейлит по-скоро, отколкото си мислех.“
Вече започваше да изпитва срам от начина, по който измъчваше Силви. В края на краищата това си бе само игра. Просто ново изпитание. Тя просто си вършеше работата.
Фибен понечи да разхлаби хватката си и изведнъж осъзна част от думите на Силви.
— Сюзеренът е казал, че ще ме пусне? — прошепна той. — Искаш да кажеш, че ще ме върне в затвора, нали?
Тя енергично поклати глава.
— Н-не! Ще ни пусне в планината. Имах предвид тази част от сделката, когато разговарях с теб и Гейлит! Сюзеренът обеща, че ако отговориш на въпросите му…
— Почакай малко — изръмжа Фибен. — Ти не говориш за Сюзерена на Благопристойността, нали?
Тя поклати глава.
Фибен изведнъж почувства, че му олеква.
— Кой… Кой Сюзерен ни чака?
Силви подсмръкна.
— Сюзеренът на Цените и… на Цените и Предпазливостта.
Той затвори очи, осъзнал ужасното значение на всичко това. Значи не беше нито игра, нито изпитание. О, Всеблаго! Сега трябваше да помисли как да спаси собствената си кожа!
Ако беше Сюзеренът на Лъча и Нокътя, Фибен щеше с готовност да се хвърли незабавно в капана. Защото тогава всички ресурси на губруанската военна машина щяха да бъдат строени пред очите му. Сега обаче шансовете бяха нищожни. Все пак в ума му започваше да се оформя идея.
Счетоводители. Застрахователни агенти. Бюрократи. От тях се състоеше армията на Сюзерена на Цените и Предпазливостта.
Преди да стори каквото и да било обаче, трябваше да се справи със Силви. Не можеше просто да я завърже и да я остави тук. Не беше и убиец. Имаше само една възможност. Трябваше да спечели сътрудничеството й, и то бързо.
Можеше да й каже за увереността си, че Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не държи така педантично на истината, както Сюзеренът на Благопристойността. Освен това защо птичката трябваше да спази обещанието си и да ги освободи?
Всъщност операцията можеше и да е незаконна според стандартите на нашествениците и в такъв случай щеше да е глупаво Сюзеренът да позволи на двама шими, които знаят за нея, да се разхождат свободни. Като познаваше губруанците, Фибен реши, че Сюзеренът на Цените и Предпазливостта навярно ще ги остави да си тръгнат, да — в херметична камера, право в дълбокия космос.
„Дали ще ми повярва обаче?“
Не можеше да рискува така. Фибен си помисли, че знае друг начин да привлече цялото внимание на Силви.
— Искам да ме изслушаш внимателно — каза й той. — Няма да се срещна с твоя Сюзерен. И няма да го сторя поради една съвсем проста причина. Ако отида при него с това, което знам, и двамата с теб ще кажем „сбогом“ на бялата ми карта.
Очите й се впиха в неговите. По гърба й премина тръпка.