Но всичко се бе променило, след като не бяха открити никакви гартляни — когато беше станало ясно колко дълбоко е бил измамен върховният жрец. Неуспехът да открие доказателства за човешките злоупотреби с Гарт или с техните собствени клиенти означаваше, че Сюзеренът все още не е сложил крак върху почвата на тази планета. Това, на свой ред, бе забавило развитието на оформящите хормони. Всички тези фактори бяха неуспехи, които поставяха Смяната на перушината под сериозно съмнение.
После въстанието на неошимпанзетата помогна на военния да излезе напред. Сега Сюзеренът на Лъча и Нокътя бързо набираше превъзходство и ставаше неудържим.
Предстоящата Смяна на перушината изпълваше Сюзерена на Благопристойността с предчувствия. Предполагаше се, че такива събития трябва да бъдат триумфални, възторжени, дори за губещите. Смените бяха мигове на обнова и сексуално задоволяване на расата. Освен това от тях трябваше изкристализира политика — единодушие за правилно действие.
Този път обаче единодушие нямаше. Наистина, нещо в предстоящата смяна беше много погрешно.
Единственият въпрос, по който тримата Сюзерени бяха съгласни, бе, че хиперпространственият шунт трябва да се използва за някаква церемония на Ъплифта. В този момент противното щеше да означава самоубийство. Постоянните им спорове започваха да вредят на цялата експедиция. По-религиозните Войници на Нокътя се заяждаха с другарите си. Бюрократите, които бяха уволнили се войници, поддържаха бившите си колеги за военни разноски или се цупеха, когато началникът отменяше решенията им. Дори сред жречеството често се водеха спорове дали вече не трябва да има единодушие.
Жрецът съвсем наскоро беше открил какво е в състояние да направи партизанщината. Караниците бяха довели чак до предателство! Защо иначе щяха да откраднат едно от двете шимпанзета, които бе избрал за представители на расата?
Сега Сюзеренът на Цените и Предпазливостта настояваше да вземе участие в избора на нов мъжкар. Бюрократът несъмнено носеше най-голямата отговорност за „бягството“ на шима Фибен Болгър! А беше толкова обещаващо същество! Но несъмнено вече бе превърнат в пепел и дим.
Бе възможно да обвини който и да е от съперниците си Сюзерени, разбира се.
Един от квакуанските слуги приближи и коленичи, протегнал в клюна си инфокуб. После, след одобрението на господаря, включи записа.
Стаята се затъмни и Сюзеренът на Благопристойността видя през окото на камерата сипещ се дъжд и мрак. Неволно потръпна, изпитал отвращение от грозната, усойна нечистота на вълконския град.
Камерата показа кален участък от мрачна уличка… разбита колиба от тел и дърво, в която се държаха като домашни животни земни птици… купчина мокри дрехи до заключена фабрика… отпечатъци от стъпки, водещи през калното поле до разбитата ограда… още отпечатъци, изчезващи в тъмната пустош…
Изводите бяха очевидни.
Мъжкото неошимпанзе беше усетило подготвения капан! И изглежда, беше успяло да избяга!
Сюзеренът затанцува върху пръта си поредица от ситни стъпки с древен произход.
При подадения от него знак квакуанските му слуги се втурнаха напред. Първата заповед на Сюзерена беше пряма.
Слугата се поклони и другите квакуанци изграчиха:
— Дзуууун!
69.
Правителството в изгнание
Междузвездното съобщение свърши и холовизорът изсветля. Лампите светнаха и членовете на Съвета се спогледаха озадачени.
— Какво… какво означава това? — попита полковник Мейвън.
— Не съм сигурен — отвърна командир Кайли. — Но е ясно, че губруанците готвят нещо.
Управителят на Убежището Му Чен барабанеше с пръсти по масата.
— Те, изглежда, са представители на Института по Ъплифт. Навярно това означава, че нашествениците планират някаква церемония и са поканили свидетели.
„Всичко дотук е очевидно“ — помисли си Меган.
— Смятате ли, че това има нещо общо с онзи тайнствен строеж на юг от Порт Хеления? — попита тя. Напоследък този обект бе тема на постоянни дискусии.
Полковникът кимна.
— Преди не исках да призная тази възможност, но сега трябва да го сторя.
— Защо ще искат да провеждат церемония на Ъплифта за квакуанците тук на Гарт? — попита единственият шим в Съвета. — В това няма никакъв смисъл. Възможно ли е така да затвърдят претенциите си към нашето владение?