В случая на Фибен обаче нямаше подобен проблем. Докато му носеха портокалов сок, шенът продължаваше да разказва историята си. Дори Пратахулторн, който обикновено прекъсваше докладите с постоянни въпроси, безмилостно задълбавайки за подробности, седя тихо през цялото време на разказа за злополучното въстание в долината, последвалото залавяне на Фибен, разпитите и тестовете на подчинените на Сюзерена на Благопристойността и теориите на доктор Гейлит Джоунз.
От време на време Робърт хвърляше поглед към шимито, което Фибен беше довел от Порт Хеления. Силви седеше отстрани, между шимите Бенджамин и Елзи, с изправена стойка и спокойно изражение. Понякога, когато я молеха да потвърди или конкретизира нещо, тя отвръщаше с тих глас. Иначе погледът й постоянно беше впит във Фибен.
Шенът подробно описа политическата ситуация сред губруанците, както я разбираше той. Когато стигна до нощта на бягството, разказа за капана, поставен от Сюзерена на Цените и Предпазливостта, и приключи просто като каза:
— Затова ние решихме, Силви и аз, че е по-добре да излезем от Порт Хеления по друг път, а не по море. — Той сви рамене. — Измъкнахме се през една дупка в оградата и накрая успяхме да стигнем до въстанически аванпост. Тъй че ето ни тук.
„Точно така!“ — сардонично си помисли Робърт. Разбира се, Фибен беше изпуснал каквото и да е споменаване за нараняванията си и точно как е избягал. Той несъмнено щеше да попълни всички подробности в писмения си доклад до майора, но никой друг не би могъл да ги измъкне от него.
Видя, че Фибен поглежда към него и му намига, и си помисли: „Обзалагам се, че това е история поне за пет бири“.
Пратахулторн се наведе напред.
— Казвате, че наистина сте видели онзи хиперпространствен шунт? И че знаете точно къде е разположен?
— Обучен съм за разузнавач, майоре. Зная къде е. Ще приложа карта и скица на съоръжението в писмения си доклад.
Пратахулторн кимна.
— Ако вече не бях получил и други доклади за това, никога не бих повярвал на тази история. Сега обаче съм принуден да ви повярвам. Казвате, че това съоръжение е скъпо дори според губруанските стандарти?
— Да, сер. Така смята и Гейлит. Помислете. Човеците са били в състояние да проведат по една-единствена церемония на Ъплифта за всеки от клиентите си през всичките години след Контакта, като и при двете са разчитали на тимбримите. Ето защо други клиенти като квакуанците се отнасят към нас с презрение. Част от причината за това са политическите обструкции от страна на враждебни кланове като губруанците и соросите, които са били в състояние да протакат земянитските искания за статус. Останалата част е фактът, че ние сме ужасно бедни според галактическите стандарти.
Фибен очевидно беше научил повечето от тези неща от онази Гейлит Джоунз. Със своето усилило се сетиво на съпреживяване Робърт долавяше слаби потрепвания в приятеля си винаги, когато споменаваше името й.
Робърт погледна към Силви. „Хм. Изглежда, и на Фибен не му е лек животът.“ Горе-долу като неговия собствен. През целия си живот Робърт беше искал да се научи да е по-чувствителен, по-добре да разбира другите и собствените си чувства. Сега желанието му се бе изпълнило, но не се чувстваше удовлетворен.
— За Дарвин, Всеблагото и Грийнпийс! — Пратахулторн почука по масата. — Господин Болгър, носите вестите си в най-подходящото време! — Той се обърна към Лидия и Робърт. — Знаете ли какво означава това?
— Ами… — започна Робърт.
— Цел, сър — кратко отвърна Лидия.
— Точно така! Това се съгласува отлично със съобщението, което току-що получихме от Съвета. Ако успеем да унищожим шунта — за предпочитане преди да пристигнат сановниците от Института по Ъплифт — ние ще можем да ударим губруанците там, където ги боли най-много, по портфейла им!
— Но… — понечи да възрази Робърт.
— Чухте какво току-що ни каза нашият шпионин — прекъсна го Пратахулторн. — Губруанците търпят удари в космоса! Разхвърляли са силите си в прекалено много посоки, лидерите им тук на Гарт са се хванали гуша за гуша и това би могло да е последната сламка! Ами да, можем дори да го нагласим така, че целият им Триумвират да е на същото място по същото време!
Робърт поклати глава.
— Не мислите ли, че би трябвало да го пообмислим, сър? Искам да кажа, ами предложението на Сюзерена на Неподкупността…
— На Благопристойността — поправи го Фибен.
— На Благопристойността. Да. Ами предложението, което е отправил на Фибен и доктор Джоунз?